В момента обаче сенаторът играеше ролята на вежлив домакин. Той представи на дъщеря си и зет си малката компания влиятелни делови мъже и техните съпруги.
— Господин Уилям Ралстън и госпожа Ралстън вече познавате.
Джини се усмихна, протягайки ръка.
— Естествено. От банката. Господин Ралстън, радвам се да се запозная с вас.
— Господин и Госпожа Кракър… дъщеря ми Вирджиния и нейният съпруг, принц Иван Сарканов. Вирджиния, позволи ми да ти представя сър Ерик Фадърингей, английският консул.
— Удоволствие е за мен, скъпа принцесо. Принц Сарканов…
Мислите на Джини, скрити зад лъчистата й, но изкуствена усмивка и издължените зелени очи, които чудесно хармонираха с цвета на смарагдите, биха объркали всеки от присъстващите: „О, Боже! Още една безкрайна, отегчителна вечер. Чудя се колко ли още ще трябва да крепя тази предвзета усмивка. А ако някой предложи дамите да поиграят вист, тогава… тогава незабавно ще ме заболи глава. Защо така нареченият ми баща трябва толкова често да кани гости, когато Соня ми каза, че сделките му въобще не вървят добре?“
Разбира се, всички тук присъстващи мъже бяха богати и влиятелни. Сър Ерик, единственият ерген сред тях, както се говореше, натрупал огромно състояние по време на престоя си в Индия. Съдейки по откъслечните реплики, които Джини долови, ставаше дума за железници.
Когато гостите се настаниха около масата, иззад един параван зазвуча тиха музика, изпълнявана от специално наети музиканти. Падна й се да седне до Ерик — отегчителен, надут самохвалко, който вече бе прехвърлил средната възраст и правеше впечатление с четинестата си брада и кратките си, несвързани фрази.
Трябваше да мине известно време, докато Джини разбере, че той флиртуваше с нея по един безобидно хаплив, почти дързък начин.
— Винаги съм обичал да седя до хубави момичета. Хм! Не е лошо това колие… което носите… симпатични камъчета. — Докато говореше, леко изпъкналите му очи опипваха гърдите й.
— Благодаря — сухо отвърна тя, а мъжът още повече се наведе към нея.
— Полуфранцузойка, значи? Трябва да съм го чул някъде. Винаги са ми харесвали френските жени. Знаете как да се обличате. И не сте толкова сковани и превзети, колкото сънародничките ми… или колкото германките, например. Хм! Никога не са ми допадали германките!
— А какво смятате за американките, сър Ерик?
Джини умишлено придаде на гласа си наивен тон, изпитателно наблюдавайки своя събеседник изпод дългите си мигли. Както можеше да се очаква, сър Ерик се изчерви.
— Да-а-а! Те са хубавки, разбира се. Но вие не смятате себе си за американка, нали, скъпа моя? — Очите му се плъзнаха от лицето към голите й рамене. — Мисля… да… мисля, че за тази вечер е предвидено да ви правя компания в театъра. Жалко, че принцът не може да дойде с нас, наистина, но… Нямате нищо против компанията на един стар човек, надявам се? — Тя сведе мигли с престорена свенливост и го дари с усмивка. „Пропилявам дарбата си. Каква чудесна куртизанка би излязла от мен“, мислеше си тя, но на глас отвърна това, което мъжът очакваше от нея:
— Как може да наричате себе си стар? Вие сте мъж в разцвета на силите си, зрял мъж!
Тя улови погледа на Соня, която изглежда оценяваше вниманието на Джини към консула и като че ли дори умоляваше за това. Значи тази малка, „невинна“ вечеря бе важна. Соня вече й го бе намекнала, а Иван я бе помолил да бъде любезна с важните гости. Докъде обаче трябваше да стигне с любезността?
За щастие мъжете отново заговориха за железници и Джини бе принудена да се престори, че слуша само за да избегне погледите на сър Ерик. „Сентръл Пасифик“… „Юниън Пасифик“… Чарлз Кракър се хвалеше с евтината и прилежна работна ръка от Китай. Стана дума за политиката на федералното правителство спрямо железниците и за значението на подкрепата на Вашингтон.
От железниците бяха преминали към мините и господин Ралстън хвалеше предприемчивостта на банковия си директор във Вирджиния, някой си господин Шарън. Присъстващите дами, очевидно свикнали с деловите разговори на съпрузите си, слушаха с безразличие или тихо си говореха помежду си.
„Пари!“, горчиво мислеше Джини. „Това е всичко, за което могат да мислят и което ги интересува. Да се спечелят повече пари и да бъдат открити нови начини за харченето им!“