Докато вечерята едва-едва се точеше и до безкрайност се редяха все нови и нови блюда, поливани с подбрани вносни вина, Джини чу едно име, което от тук насетне щеше да й се наложи да чува доста често.
— … Мърдок — рече сенаторът. — Какво друго се знае за него, освен името му?
Аз също зная единствено името му. Но той има наистина огромна банкова сметка. — Уилям Ралстън се покашля.
— Изглежда е изтънчен човек с разностранни интереси.
Джини почти не обръщаше внимание на разговора, защото бе прекалено заета с това да скрие крака си колкото бе възможно по-тактично и по-далеч от сър Ерик, който я настъпваше скришом.
— Знаех разбира се, че елегантно ще го държиш на разстояние — прошепна й Иван по-късно, преди да тръгне за намиращото се на около четиринадесет мили от Сан Франциско казино „Кълънъл Гембълз Гейминг Хаус“. — Все пак бъди мила с него, Виржини, важно е както за мен, така и за баща ти. Сър Ерик има пари, които би могъл да инвестира в подходящи предприятия, разбираш, нали?
— Направих всичко възможно, за да бъда любезна, както ми поръча. Сега трябвало да бъда мила. Колко далеч би искал да стигна, Иван?
Очите му станаха студени като стъкло, но той продължи да се усмихва, погалвайки я с пръст по лицето.
— Колко си прелестна! Точно типът жена, която винаги съм търсил. Убеден съм, че съвсем добре можеш да се справиш с всяка ситуация, не е ли така, любима? — Той се наведе към нея, целувайки хладните й, безучастни устни. — Недей да стоиш будна заради мен. Ще се постарая да не те будя, когато се прибера. Забавлявай се добре.
Джини замислена се запъти към театъра.
„Забавлявай се добре.“ Все тези думи. Думи, придобили известна двусмисленост. Произнасяше ги винаги, когато Джини излизаше без него, обикновено в компанията на някой друг мъж. Разбира се, никога човек, който можеше да предизвика и най-безобидни клюки по адрес на принцеса Сарканова. Но последния път… да, последния път, когато принцът, приветливо усмихнат, изрече тези думи, тя излизаше с Франк Юлиус.
Привлекателният, галантен южняк, когото Джини познаваше още от Вера Круз, някога й бе обещал да натрупа състояние. Междувременно, изглежда, почти бе успял. Беше добре облечен, вежлив и сам. Иван ги запозна на един прием, без да знае, разбира се, че двамата се познават от по-рано.
Оттогава господин Юлиус винаги бе наблизо и изникваше навсякъде, където се появеше тя. Отначало Джини му бе благодарна, за това че не издаде, че се познават, но после…
— Красива сте както винаги — бе й прошепнал на ухото, докато танцуваха. — Но, простете любопитството ми, какво стана с предишния ви съпруг? Изчезнахте така ненадейно, липсвахте на всички ни.
Тя кипна, а зелените й очи заблестяха.
— Сега съм омъжена за принц Сарканов. Аз… — поколеба се тя, но след това троснато добави: — загубих предишния си мъж. Това задоволява ли любопитството ви?
— Разбира се, че не.
Както и преди той продължаваше да й досажда, макар и по твърде изискан начин. Изпращаше й цветя и като че ли съвсем точно знаеше кога Иван няма да се прибере нощем. Изглежда за него нямаше тайни, що се отнася до ежедневието й, защото един следобед, когато Джини влезе в прочутата галерия на господин Р. Б. Удуърд, Франк изникна пред нея.
— Хайде да се поразходим в парка. Какво толкова? Спомням си, че някога ви доставяше удоволствие да пренебрегвате правилата за приличие.
— Много неща помните, господин Юлиус!
Тъмното му, усмихнато лице я смути с недвусмисления си израз.
— Нали не се боите от мен, принцесо? Съпругът ви и аз имаме общи делови интереси, нищо ли не ви е споменал? Той със сигурност не би възразил срещу една безобидна разходка из парка.
Очите му издаваха какво би излязло от това. И въпреки че Джини не се съгласи, той продължи да я притеснява и в крайна сметка тя се обърна към Иван:
— Ти ми препоръча Франк Юлиус и ме помоли да бъда вежлива с него. Трябва ли да му позволя да се вмъкне в леглото ми?
Седмица по-късно криминалните в хроники се появи една твърде експлоатирана история за гангстерско нападение над някой си господин Юлиус, който както се съобщаваше, държал различни домове със съмнителна слава и прехвърлял контрабандно в Сан Франциско момичета от всички краища на света. Господин Юлиус не умрял, но хубавото му лице било цялото нарязано и насинено, така че щяло да остане обезобразено за цял живот.
А преди това, както с тревога си спомняше Джини, бе онзи наивен младеж от Бостън, който се кълнеше, че ще сложи край на живота си, ако не избяга с него. Този потомък на богата и известна фамилия също бе станал жертва на гангстери, когато една вечер искал да посети приятели от полуострова.