— Исках да дойда лично, за да ви кажа колко съм ви благодарен. За закоравял ерген като мен е трудно да се справя с тези неща, знаете ли? Нищо не може да се сравни с женския финес, който осигурява успеха на всяко обществено начинание. Ще има и още две-три други дами. Много мило от страна на принца, че даде съгласието си. Предайте му, че той също е поканен, ако дотогава се е върнал от пътуването си до Сакраменто. Ще се радвам да го видя на вечерята.
За какво ставаше дума? Ноктите на Джини се впиваха в дланите й. Тя се усмихна.
— Много мило от ваша страна. Ще му предам, разбира се — машинално отвърна тя.
Защо желаеха смъртта на Стив? Защо чувствата й към него не се притъпяваха? Трябваше да спре тези хора. Трябваше да обясни на баща си колко безсмислено е всичко това. Защото ако Стив наистина още я обичаше, дори ако само я желаеше, нищо не би могло да я спре…
— Много добре, много добре! — изглежда сър Ерик не бе забелязал нищо от възбудата й. Той потърка дебелите си длани, изразявайки своето задоволство. — Не знаете колко щастлив ме прави това, колко високо ценя вашата… хм… отзивчивост. Ще си устроим хубав уикенд, нали? А когато по-късно дойде госпожа Брандо и вашият баща, а кой знае… може и съпругът ви да се присъедини към нас. Доколкото зная, тези параходи се движат доста бързо. — Той се засмя щастливо, вземайки празния й поглед за израз на окуражително съгласие. — Идеално време да видите нещо от полуострова, скъпа моя. А ако сте загрижена за благоприличието, както вече казах на съпруга ви, всичко ще мине почтено и чисто. Ще присъства и икономката ми — една почтена, внимателна жена от добро семейство, жертва на тежките времена, знаете ли? Да…
Той се изправи, улови студените й длани в своите и ги задържа малко по-дълго отколкото трябваше.
— Както виждам, днес изглеждате доста болнава. Липса на слънце, да? Не искам да ви задържам повече, познавам жените с вечното им пазаруване! Ако ми позволите обаче, ще ви посетя отново. Сенаторът бе така добър да ме покани на вечеря следващия четвъртък. Тогава ще поговорим за ястията и вината за нашето парти, съветите ви наистина ще ми бъдат от полза.
Как само говореше! Тя не бе проронила почти нито дума и сега трябваше да благодари на незаинтересоваността си за това, че бе приела нещо, което изобщо не желаеше. Това бе начинът, по който я изнудваше Иван.
Значи щеше да бъде домакиня на някакво парти, което трябваше да се състои на полуострова. Тази мисъл й се стори почти комична, „Питам се в какво ли ще се състои останалата част от задълженията ми?“ — безучастно си мислеше. Наистина й бе все едно.
14
По-късно, поглеждайки назад, Джини не можеше да си спомни почти нищо от седмицата, последвала конфликта й със Соня и посещението на сър Ерик. Сякаш наблюдаваше случващото се от дистанция или през някакво съвсем тънко було.
Всички неочаквано бяха започнали да се отнасят прекалено мило с нея. Дори и Соня, която й се извини за гневния изблик и невъздържаността си. Иван пък й подари смарагдов пръстен, който бе толкова масивен, че почти й тежеше, а също и шишенце с подсилващ сироп, предписан както й обясни той, за нервите й от граф Черников.
— Според него си станала прекалено слаба. А и това главоболие…
— Но то ще изчезне веднага щом си изпия прахчето!
— Да, разбира се можеш да продължиш да го вземаш, но само когато наистина е необходимо. Този подсилващ сироп трябва да направи съня ти по-спокоен и да придаде малко цвят на лицето ти.
Съчувствената му загриженост би я трогнала, ако Джини дори и в това полусънно състояние не осъзнаваше, че зад нея се крият някакви користни мотиви. Но в края на краищата тя бе обещала да се държи като мило, отзивчиво момиче.
Всички бяха щастливи и благодарни. Дори и баща й… дали той бе неин баща? Не бе ли историята, разказана й от Иван и графа, съчинена от тях самите? О, да. Сенаторът дори се гордееше с нея. Не й ли го бе казвал и сам? Нещата вървяха зле за притежателите на акции от Комщок. Информацията, която можеше да измъкне по време на посещението й в имението на сър Ерик, можеше да се окаже много полезна.
— Иван и аз сме… така да се каже, партньори. Когато пристигна тук, той разполагаше с известни средства, които желаеше да инвестира в ценни книжа и аз му дадох някои съвети. Но сега… — За пръв път сенаторът й се бе сторил малко измъчен и Джини забеляза как пръстите му несъзнателно започнаха да барабанят по бюрото. — Джини, сега за мен е изключително важно да разбера какво става в мините — рязко рече той — и в кои акции инвестират хората, които са в течение на нещата. И тъй като съм политик, не мога да си позволя официално да се занимавам с това или да показвам прекалено голям интерес. Затова и няма да отида на това парти. Мъжете, поканени там, се познават добре помежду си и в твое присъствие ще разговарят по-свободно, отколкото в мое.