— Ах, да. Спомням си какво ми каза Иван. Трябвало да бъда красива декорация, а в главата ми да няма нищо друго, освен фриволни мисли!
Въпреки троснатите й думи гласът на Джини звучеше почти апатично. В края на краищата, по-лесно бе, когато не трябваше да мисли. Нито да си спомня.
Баща й бе проявил необикновено спокойствие, когато тя го заговори за Стив, за пръв път дръзвайки открито да отвори дума за него. Той я бе уверил с успокоителен тон, че не трябва да се безпокои за този негодник. Не си заслужавало. А що се отнасяло до премията от петдесет хиляди долара, Соня бе преувеличила! Всичко било замислено само като предупреждение. Намек за Стив Морган, че трябва да си остане в Мексико, където му е мястото.
Да продължи да протестира, да се бори с всички тях бе все едно да се блъска в стените на копринен пашкул — борбата бе твърде уморителна.
Веднъж или дваж, особено когато не бе взела прахчето си и всеки нерв в тялото й сякаш крещеше, Джини си бе помисляла за бягство. В крайна сметка не бе пленница. Но къде би могла да отиде? И което бе най-унизително, тя нямаше никакви собствени средства или поне не толкова, че да избяга достатъчно надалеч. Значи все пак бе пленница, пленница на разкоша и комфорта, който я заобикаляше, както и на всички онези хора, които постоянно повтаряха, че й желаели само доброто. Мислейки за това каква бе преди година или дори само преди няколко месеца й се струваше, че е съвсем друг човек. Непозната, толкова фрапиращо различна от жената, която бе сега, че почти не виждаше мост между тях двете.
Тя бе… безучастна. Да, това беше думата. Колко приятно бе да се откъснеш от всичко угнетяващо, да се затвориш в собствения си вътрешен свят, докато тялото ти продължава да живее по инерция, да се движи, да се смее и изрича подходящите баналности в подходящия момент.
— Принцеса Сарканова? — казваха всички приятели на сър Ерик — прекрасно младо създание, наистина, но доста отегчителна. Не е много приказлива. Наистина изненадващо, ако се вярва на всички тези истории…
— Очевидно всичко е преувеличено! — махваше с ръка сър Ерик. — А що се отнася до ума, кому е нужна умна жена? Дайте ми привлекателна жена с красива фигура, която знае как да се облича и не се напъва да мисли сама. Такъв е идеалът ми за жена!
Въпреки скучното си и сякаш недодялано държание, сър Ерик бе удивително алчен и хитър бизнесмен. Говореше се, че се хвалил с това, че в края на краищата постигал всичко, което желаел. За най-приближените приятели не бе тайна, че е избрал принцеса Сарканова за поредната си жертва.
А публична тайна бе, че принцът е човек с европейско възпитание и светски разбирания, удивително толерантен и добронамерен съпруг. Мъж, който често и с удоволствие пътувал, и както се говореше, търсел да купи земя в Калифорния. Носеха се слухове също, че имал слабост към игралните зали. Поне не бил от онзи тип егоистични мъже, очакващи от една млада и привлекателна съпруга да си стои в къщи вехнеща от скръб и да го чака. Сър Ерик наричаше принца „добро момче“, а за американците, които макар и демократи, бяха впечатлени от титлата му той беше „чудесен момък“.
Много малко хора знаеха кой всъщност се крие зад привлекателния, усмихнат чужденец, най-малкото пък Джини.
Когато Иван бе далеч, Джини се опитваше да не мисли за него и се чувстваше безкрайно облекчена, че той, в следствие нейната капитулация, спазваше своята част от отвратителния договор помежду им и стоеше далеч от леглото й.
Затворена в кулата си от слонова кост, Джини откри, че може да наблюдава приготовленията за пътуването до полуострова почти хладнокръвно. Графът отново й бе изписал от прахчетата против главоболие, а и сиропът, донесен й от Иван, като че ли наистина помагаше. Сега тя спеше по-спокойно и се чувстваше укрепнала. Дори и дебелашките задевки на сър Ерик или тайното настъпване под масата по време на вечерята в дома на сенатора, на която бе поканен, не можаха да я ядосат.
Джини не чувстваше предишното неразположение, а дори известен прилив на енергия. Вече не бе постоянно уморена, което не остана незабелязано от Соня.
— Е, Джини, мисля, че в Сан Франциско започва да ти харесва! Признай, не се ли радваш поне малко за уикенда?
Напуснаха Сан Франциско съвсем рано в петък сутринта, лично съпроводени от сър Ерик. Иван бе заминал предния ден за Сакраменто и къщата щеше да бъде заключена до следващата сряда и поверена на грижите на прислугата.