— Сигурно сте уморена — загрижено промърмори сър Ерик, стисвайки пръстите й. — Икономката ми ще ви покаже стаята и ще имате възможност да си починете, колкото желаете. Тя ще ви изпрати две прислужници, които да ви помогнат при разопаковането.
Двуколката изтрополи по покрита с чакъл алея и спря пред зидана тухлена порта, така както подхождаше за един баронет.
— Наредих отзад да построят няколко павилиона за гостите, видяхте ли? А после, когато си отдъхнете, трябва да видите конюшните. Имам двама индийски коняри… умеят великолепно да се оправят с конете… с онези, докараните от там. Взех ги със себе си. Може би утре ще имате настроение за една кратка езда. Сигурно яздите? Добре! Имам една жизнена арабска кобилка, която може би ще ви допадне. Елате, ще ви представя икономката си.
Облечената в черно икономка, дебела, бледа жена, чийто устни изглеждаха винаги надменно присвити, се оказа изключително дружелюбна.
— Можете да се настаните в римската стая, Ваша светлост — рече тя, посочвайки тежките шнурове с позлатени камбанки и малкото съседно помещение, предназначено за Делия. В изключително комфортната баня водата вече бе затоплена.
Джини се потопи във ваната, копие на римски басейн, и пожела гостуването й вече да е свършило.
Какво правеше тук? Какво очакваха от нея? Забранени мисли. Вместо това тя се съсредоточи върху интериора на банята — големината на ваната, стъпалата, водещи към нея, красотата на мрамора.
Когато излезе от водата, Делия я очакваше в ръце с огромна кърпа с ресни.
— О, госпожо! Всичко тук е толкова великолепно! Трябва да видите двора отзад. Казаха ми, че всеки камък тук бил от някакъв разрушен английски замък. Сър Ерик ги докарал с кораб. Чуйте, госпожо! Чувате ли музиката, която свири? Един от господата е взел със себе си испански селяни. Хубава е, нали?
— Делия, моля те, затвори прозореца! Мелодията е… много хубава, но съм уморена и не искам да будувам цяла нощ.
Нямаше смисъл да обяснява на момичето, че тази музика съвсем не е испанска, а мексиканска и й навява твърде много спомени. Колко месеци бяха минали, откакто за последен път танцува под звуците на подобен оркестър, с пола, която се увиваше около глезените й и с разпусната, стигаща до кръста коса. Но жената, танцувала така безметежно, бе някоя друга. Мястото й бе заела отегчената и нещастна принцеса Сарканова, която се нуждаеше от подсилващи сиропи и хапчета за главоболие, за да преживява ден след ден. Кога се бе отказала от борбата?
Делия й донесе лекарството в малка, скъпоценна чашка за ликьор. Течността блестеше, тъмночервена като вино. Джини вдигна мълчалив циничен тост, иронизирайки сама себе си.
— Моят еликсир на живота. Странен сок, даряващ забрава.
След малко, когато приятната сънотворна течност потече в жилите на Джини и всеки мускул в тялото й се отпусна, на нея й се стори, че лети, че се издига във въздуха, някаква чудесна немощ, която сякаш правеше тялото й безтегловно. Последното нещо, което й се яви, преди да заспи, бяха две тъмносини очи, скрити зад дълги и тъмни мигли, който се взираха в нея с едва доловима ирония — точно така я бе погледнал Стив, когато се срещнаха за пръв път. Мислите й неусетно преминаха в сънища, в които всичките й грижливо издигани защитни стени се сриваха, заливайки я със спомени, от които тя опитваше да се скрие.
15
Някогашната безметежна Джини би се впуснала дори в някоя безотговорна авантюра, за да даде излаз на обърканите си и горчиви чувства и да избяга от болката, все още връхлитаща я при мисълта за Стив. Принцеса Сарканова обаче се събуди с главоболие, изпи си прахчето с чаша изстудена лимонада, след което излезе на езда със сър Ерик Фадърингей, все по-объркан от загадката, която бе за него Джини. Възможно ли бе жената, за която се говореше, че само преди година водила бурен живот в Мексико, сега да е толкова спокойна и хладна? Или боязливото й, затворено държание бе предизвикателство към него? Тя със сигурност не бе толкова наивна да допуска, че интересът му към нея е чисто платонически. А и фактът, че съпругът й с готовност се бе съгласил с това гостуване на жена си, при това без никой да я придружава, бе достатъчен, за да премахне евентуални ненужни скрупули.