Погледът на сър Ерик се бе спрял върху фигурата на младата жена, която умело и грациозно яздеше до него върху дамско седло, а изпод полите на тясната й рокля се подаваха завързаните догоре ботуши за езда от фина кожа с цвят на бронз. В същия, само малко по-тъмен бронзов цвят бе и роклята й, което подчертаваше блестящата й бакъреночервена коса, а стегнатата кройка открояваше нежните извивки на гърдите и хълбоците й. А устните й… на сър Ерик не му оставаше нищо друго, освен да прояви търпение. Устните й говореха за тайно бушуваща страст, очакваща подходящия мъж, за да се излее, кипяща като лава. Представяше си как устните й чувствено се разтварят при допира с неговите. Тайнствените й зелени очи се прибулват в екстаз, а миглите й се спускат като ветрила върху поруменелите й страни. Трябваше само да я накара да изостави първоначалната си резервираност и тя щеше да бъде негова. Не само веднъж, а отново и отново. Ще й даде да разбере, че може да бъде дискретен. Би било весело по-късно да разказва на приятелите си, че е имал за любовница истинска принцеса. А най-хубавото на омъжените жени бе, че след това, когато всичко свършеше, не можеха нито да се оплакват, нито да правят сцени.
Докато сър Ерик ковеше планове за нейното прелъстяване, Джини се наслаждаваше на свежия планински въздух, облъхващ лицето й. Каква красива, девствена земя! А там долу, на запад, зад планинската верига и върховете, заболи чела в небето, бе океанът.
Денят, изглежда, щеше да бъде ясен и топъл. Ни следа от мъгла не пречеше на погледа, свободно реещ се във всички посоки. Да не бе сър Ерик, който непрекъснато я зяпаше с малките си свински очички, Джини би могла да се почувства дори донякъде окрилена. Не й било писано. Понеже погледът й блестеше, нещо непривично за нея, Джини се опита да скрие зад полуспуснатите си клепачи радостта, която будеха тази сутрин у нея зелените тучни ливади, гористите хълмове с пъстри цветя, безкрайността на синьото небе, по което се очертаваха млечнобели, почти прозрачни облачета.
— Този пейзаж ми напомня за някои места в Англия — рече сър Ерик, слагайки точка на удоволствието й с високопарния си глас.
— Да, наистина е красиво — от вежливост отвърна тя с умишлено хладен глас.
Това бе ролята, която Джини си бе избрала за тази вечер. Хладна. Дистанцирана. Такава, че да създаде у мъжете чувство, че могат да говорят спокойно. Тогава може би и сър Ерик нямаше да й обръща толкова внимание и да я съблича с поглед.
Джини стоеше неподвижно пред огледалото, докато Делия с ахкане прикрепваше диамантената диадема в косата й. Принцесата не носеше други накити. В роклята й от тъмен матовозелен брокат бяха втъкани фини сребърни нишки. Платът бе толкова тъмен, че неосветен от ярка светлина, изглеждаше почти черен. Строгата рокля нямаше дълбокото изрязаното деколте, типично за вечерните рокли от онова време. Само раменете на младата жена бяха голи под тънките сребърни презрамки. Ръкавиците й бяха от сребърно ламе и по тях чак до лакътя блещукаха малки диаманти.
— О, госпожо — въздишаше Делия — изглеждате… изглеждате… като излязла от списание! Или като от дворцовите портрети! — А след това по-делово: — Да ви донеса ли едно хапче? Ще ви помогне да се почувствате по-добре. Госпожа Крауфорд каза, че нямало нужда да оставам, защото щяло да стане късно, а освен това са организирали малко празненство за прислугата. Ако смятате, че може…
— Нямам нищо против да се позабавляваш, Делия. Глупаво ще е да ме чакаш. Мога да се съблека и сама!
Колко пъти го бе правила? А колко пъти дрехите й са били разкъсвани от някого? Но сега не бе време за спомени. Тази вечер трябваше да изиграе ролята на принцеса, както и тази на домакиня, очарователната съпруга на неговия чудесен приятел. Тя трябваше да внесе красота и блясък сред иначе твърде деловите и строги гости.
Къщата на сър Ерик, проектирана в стил „Тюдор“, имаше огромна трапезария, осветявана от свещници и кристални полюлеи. Обстановката не предвещаваше спокойна, интимна вечеря в тесен кръг, за каквато бе ставало дума. По масите имаше златни и сребърни прибори и чаши от пъстро венецианско стъкло, които блестяха на ярката светлина, и в които с всяко блюдо се лееха избрани вина от най-добрите реколти.
Джини още не бе имала възможност да се запознае с гостите на сър Ерик, пристигнали късно следобед. Особено любопитна бе да види този Сам Мърдок, за когото всички говореха.
Почти през целия следобед бе спала и слезе в трапезарията със закъснение, преструвайки се, че не забелязва как разговорите притихват и всички погледи се отправят към нея. Дамите бяха незначителни, както забеляза от самото начало. Никой от тези влиятелни мъже не бе довел съпругата си, а елегантно облечените им компаньонки със сигурност бяха настоящите им метреси. Докато я представяха на гостите, Джини се опитваше да запомни имената им.