Доктор Томас Дюран, Юнион Пасифик. Основател на прочутия „Креди Мобилие“. Конгресменът Оукс Еймс и брат му Оливър, Гренвил Додж. Сайлъс Сиймор. Всички те бяха от Източния бряг. От Калифорния бяха гръмогласните Чарли Крокър, Колинс Хънтингтън, когото вече познаваше, и Марк Шарън, президент на клона на Калифорнийската банка във Вирджиния. Също кралете на златото, както сега ги наричаха, Маккей, Флууд, Феър и О̀Брайън. Невъзможно бе да се запомнят всички имена. Вицепрезидентът на мощната „Уелс Фарго“, Алвин Хауърд, бе пристигнал от вилата си в Сан Матео, а господин Рийс бе пропътувал дългия път от Южна Калифорния.
Вниманието на Джини бе насочено предимно към Сам Мърдок, който седеше до нея. Макар че той почти не продумваше, когато кажеше нещо, ставаше ясно, че може да разговаря на всякаква тема. Не бе и наполовина толкова елегантно облечен, колкото останалите мъже, също милионери като него. Не носеше нито диамантени копчета на маншетите, нито златна верижка на часовника. Бе ерген, въпреки че Джини си спомни шушуканията за красивата испанска девойка, чийто настойник бил, и за която се твърдеше, че е негова любовница.
За най-голямо учудване на Джини Мърдок изглеждаше доста впечатлен от нея, а и тя не го намираше неприятен. Не й правеше екстравагантни комплименти, нито разговаряше снизходително с нея. Бе дружелюбен, но не прекалено и на няколко пъти я попита за мнението й по различни въпроси. Щом заговореше със своя почти стеснителен глас, Джини усещаше едва доловим, симпатичен шотландски акцент.
Когато Сам Мърдок не гледаше към нея, Джини го наблюдаваше изпитателно. Едър и широкоплещест, той бе поне на петдесет и пет, а още нямаше коремче, подобно на повечето мъже на тази възраст. Косата му, някога навярно червена, сега бе прошарена. Бе гладко избръснат, с изключение на големите бакенбарди, обрамчващи волевото му лице, в средата на което се сключваха гъсти вежди. След сервирането на петото блюдо мъжете вече говореха съвсем непринудено, а дамите бяха започнали да хихикат. Единствено Мърдок, отпиващ от време на време от чашата си с вино, оставаше лаконичен и трезвен. Въпреки това присъствието й не му бе безразлично, Джини бе преживяла достатъчно, за да го усети. Това я учудваше. Имаше чувството, че тайно я наблюдава, точно както тя бе правила преди това, при което обаче държанието му оставаше неизменно безупречно.
Но защо я наблюдаваше? Защо си правеше труда да я развлича с невинно бъбрене сега, когато тя трябваше да дава ухо на започналите делови разговори.
Мърдок бе единственият сред гостите на сър Ерик, достатъчно искрен да я попита дали й е харесало в Мексико. Без да се изненада, тя го чу да казва, че и той проявявал известен интерес към тази страна.
— Аз съм в облагодетелстваното положение, принцесо, да имам там един стар приятел, един вид партньор. Някога, толкова време мина оттогава, че спомените ми вече са избледнели, бяхме врагове. Но не искам да ви отегчавам с истории за битките, които съм водил. Кажете ми, харесва ли ви Калифорния?
— Разбира се, въпреки че, трябва да призная, не съм видяла много от нея. Но, ох… — неволно в гласа й прозвуча копнеж — обичах Мексико! Аз… — тя неочаквано се замисли и отпи прекалено голяма глътка от шампанското. Сякаш не бе забелязал колебанието й господин Мърдок рече със сухия си глас:
— Тогава трябва да видите повече от Калифорния. Надявам се, вашият съпруг няма да ви отвлече твърде скоро в Русия!
Прахчето, което Джини бе изгълтала, почти я развеселяваше. Към това трябваше да се прибави и твърде многото изпито вино, от което главата й бе станала съвсем лека.
Тя почти се уплаши, чувайки се да хихика.
— Мисля, че и Иван се е влюбил в Калифорния. Замина за Сакраменто, за да купува земя.
— Ах, така ли? Надявам се, че е добре информиран. В момента цените са скочили до небето.
Джини почти бе забравила сър Ерик, който сърдито я гледаше от съседната маса. Какво толкова бе сторила? Нали трябваше да бъде неговата чаровна домакиня, а Сам Мърдок бе единственият от гостите му, който не бе отегчителен до смърт и който гледаше на нея като на човешко същество, а не на част от украсата.
Близостта и спокойният му, увличащ я в разговор глас допринасяха за това вечерта да минава по-бързо и незабележимо. Джини почти съжаляваше, че като добра домакиня трябваше да съпроводи останалите дами на терасата, докато мъжете разговаряха по на пура и чаша червено вино.