„Приличам на мадам в някой бордей, която дава напътствия на момичетата си“, цинично мислеше Джини. Един келнер китаец донесе няколко огромни чаши шампанско за дамите „с най-добри пожелания от господата“ и тя не мислеше вече за нищо, изпразвайки спокойно чашата си и вземайки друга.
Бъбренето на пийналите „дами“ и звънкият им смях накараха Джини да осъзнае собственото си двусмислено положение. Дали сър Ерик не очакваше, че в края на вечерта, когато гостите се оттеглеха, тя ще се качи с него в стаята му? И дали Иван от самото начало не е бил наясно що за „парти“ ще е това?
„Пий шампанско и не мисли повече“, убеждаваше сама себе си Джини. Изпитваше желание да изчезне в стаята си и да вземе малко от подсилващия си сироп.
Но вечерта се влачеше отчайващо бавно. Щеше да има танци в английската зимна градина, в която се влизаше откъм терасата и която със своето стъпаловидно разположение превъзхождаше дори декоративните градини около къщата. В този късен час деловите разговори бяха забравени. Мъжете притискаха в обятия смеещите се момичета с поруменели лица. Бе донесено още шампанско, този път от най-доброто, напитка за познавачи, която неусетно изчезна. По скритите сред декоративните растения малки масички си шепнеха вглъбени двойки с наведени съвсем близо глави. Други се мотаеха по терасата или изчезваха в градината, на фона на бавните сантиментални мелодии, изпълнявани от оркестъра.
Джини трябваше да танцува със сър Ерик, който я бе притиснал толкова плътно към себе си, че тя усещаше горещия му дъх. Почти се задушаваше. Притискането на слабините му към хълбоците й не оставяше никакво съмнение за намеренията му.
Почти без да забележи, Джини бе започнала да се озърта за Сам Мърдок. Къде бе изчезнал той? С кого танцуваше? Сър Ерик бе много по-наблюдателен, отколкото тя предполагаше. Той притисна украсения си с диаманти нагръдник към бюста й и се изсмя неочаквано грубо.
— Вие малка уличнице! Вие сте много по-палава, отколкото мислех! Видях ви как си гугукахте, със стария Сам. Той също е палав, но не се предава толкова лесно, колкото аз. А вие знаете, че съм лапнал по вас, нали? От самото начало не ви изпускам от очи, знаете го. Не се правете на непристъпна!
Дебелите му пръсти я стиснаха многозначително, а ръката му се плъзна по изтръпналия й гръб до кръста. Мъжът силно притисна Джини към себе си.
Тя се извиваше, опитвайки да се измъкне от прегръдката му, при което се спъна и тялото й полетя към неговото. Разнесе се циничен смях.
— Така е добре! Знаех си, че сте прекалено разумна, за да си губите времето с престорена срамежливост. Аз също не криех това, което изпитвам към вас, не е ли така? Време е за една малка разходка, никой няма да забележи отсъствието ни. Можете да разчитате на абсолютна дискретност от моя страна, ако това ви притеснява.
Мирисът на синьо сирене, носещ се от устата му, бе непоносим и Джини имаше чувството, че след миг ще повърне. В слепоочията й пулсираше тъпа болка, а тялото си усещаше съвсем студено.
Тя изрече първите думи, които й хрумнаха, и те бяха самата истина:
— Имам ужасно главоболие! Често ме измъчва… лекарите го наричат мигрена. Моля ви! Бих искала да се кача в стаята си и да си почина!
Тя успя да се изскубне от прегръдката му и усети как от задушния въздух в градината по челото й избива студена пот. Само да можеше да се добере до стаята си, преди да се е компрометирала! Видът й бе окаян и тя трябваше да придържа полите на роклята си, за да не се препъва в тях.
Съвсем интуитивно Джини откри пътя към стаята си сред дългите, застлани с килими коридори с приглушена светлина. Но тогава, о Боже, сър Ерик се появи пред нея, препречвайки пътя към вратата на стаята й.
— Толкова бързате да си легнете? Е, всъщност точно това бе и моето намерение!
Той я взе в обятията си, притискайки дебелите си, мокри устни към нейните. Погнусата стисна гърлото на Джини и всичко се завъртя пред очите й.
Тя се облегна на рамката на вратата, а тялото на мъжа я притисна с цялата си тежест.
— Тази нощ няма нужда да се безпокоите за камериерката си! Госпожица Крауфорд се е погрижила за нея. Със сигурност ще спи дълбоко, а ние няма да я будим, нали? Ще те съблека сам, копнея за това, откакто за пръв път те видях. Хубава малка кукло…
Джини се чу да скимти като уловено в капан животно, а след това, прекалено хубаво, за да е истина, почувства тялото му да се отделя от нейното. Тя притисна длани към устата си, за да потисне гаденето, което ставаше неудържимо.
Сякаш много от далеч до нея достигна сухият, спокоен глас на Сам Мърдок:
— Ето ви и вас, сър Ерик. Търсех ви, за да ви кажа, че си лягам. — След което гласът му прозвуча малко по-рязко: — Принцесата сякаш не е съвсем добре. Зле ли ви е, госпожо?