Джини не посмя да отговори, а само безмълвно поклати глава. Дори това незабележимо движение й причиняваше пронизващи болки в слепоочията и гърба.
— Исках само да се уверя, че е намерила стаята си и вече е в леглото. — Гласът на сър Ерик трепереше от гняв: — Прислугата е навън… малко празненство, нали разбирате. Мислех си, че някой може да е объркал стаята си и да смути принцесата.
— Ах, щом това ви притеснява, мога да поставя един от телохранителите си пред вратата й. Те не са празнували с останалите.
— Няма да е необходимо! Благодаря, Сам!
— Всъщност исках да обсъдим още някои дреболии. Досега не ми се удаде възможност, така че ако сте свободен…
Сам Мърдок вежливо се поклони на Джини, а сините му очи изпитателно огледаха бледото й лице.
— Желая ви лека нощ, госпожо. Изглежда имате нужда от покой. Добре ли сте наистина?
Джини събра сила да кимне, търсейки опипом бравата под злобния поглед на сър Ерик. Момичето едва успя да затвори вратата зад себе си, преди да повърне над гравирания меден леген.
Не познаваше по-отвратително чувство.
— Никога повече няма да близна и глътка шампанско, никога повече!
Кожата й бе ледена и влажна, а отвореше ли очи, сякаш цялата стая се завърташе около нея. Мислеше, че няма да престане да повръща докато не избълва и вътрешностите си. Трепереща от слабост, тя се подпираше на ръба на облицования с мрамор умивалник. Предпочиташе да умре, вместо да се чувства толкова ужасно.
По-късно — Джини нямаше представа колко време й е било необходимо, тя се добро до леглото си. Бе слаба и цялата трепереше. От конвулсиите по време на повръщането я боляха всички мускули. Да се съблича сега, когато се чувстваше толкова зле, бе немислимо. Но само щом се отпусна на леглото, отново й се зави свят и тя имаше усещането, че цялата стая се люлее.
Стенейки, тя се понадигна с надеждата, на прозореца ще се почувства по-добре. Въздухът в стаята бе застоял и вонящ.
Мъчително се изправи, изхлузи обувките си и босонога се заклатушка към вратата на терасата, която се отваряше навън. Успя някак си да отвори прозореца и свежият, студен въздух я накара да се почувства така, сякаш са лиснали в лицето й чаша бистра, студена вода. С облекчение се облегна на тухления парапет, завършващ със стълба, водеща към разположен по-ниско балкон.
Вече се чувстваше малко по-добре… наистина бе по-добре! Цялата трепереше от студ, но и от погнуса от самата себе си.
В какво се бе впуснала? Мислеше за проницателните сини очи на Сам Мърдок, от които нищо не можеше да се изплъзне, включително и отвратителната сцена със сър Ерик и нейното безпомощно, пияно състояние. Отблъскващо, гадно. Така трябва да му е изглеждало. Какво щеше да си помисли за нея? Говореше се, че макар в сделките да бил безогледен, все пак е джентълмен. Беше я спасил, без да изостави старомодната си вежливост. Но как да не я помисли за такава, на каквато бе заприличала… каквато бе? Защо бе пила толкова? За да облекчи задачата на сър Ерик? Той без съмнение щеше да се възползва от това, ако, сякаш пратен от провидението, не бе изникнал Сам Мърдок.
Джини затвори очи и пое дълбоко дъх.
„Опитай се да не мислиш за това“, казваше си тя. Имаше твърде много неща, за които не желаеше да мисли, включително и че на сутринта отново ще срещне сър Ерик. „Мисли за това колко свежо и сладко ухае нощта.“ Лек, ароматен дъх на ели и градински чай, тежък и сладък — на жасмин и орлов нокът някъде на долната тераса и дори, тя можеше да се обзаложи, мирис, който не можеше да се сбърка — цигара. Навярно някой друг гостенин също бе излязъл на чист въздух. Да ли не бе време да се прибира?
Джини долови зад себе си лек стържещ шум и се извърна. Очите й се разшириха от ужас и погнуса. Пред нея стоеше сър Ерик, леко олюляващ се в рамката на вратата, водеща от спалнята й към терасата. Той пристъпи напред и Джини видя, че е облечен в халат с военна кройка. Мъжът се хилеше.
— Чакаше ме, нали? Мислех си, знаеш, че ще дойда… още не сме свършили, нали така? Но трябваше да се съблечеш или си оставила това за мен?
Джини би избягала, ако гърбът й не бе опрял в парапета. Тя трескаво се огледа наоколо, но не видя никакъв изход, с изключение на стълбата. Не бе сигурна обаче дали краката ще я държат.
— Какво се е случило, малка госпожо? Нали не си срамежлива? Играта отиде прекалено далече… защо да се преструваш? И двамата добре знаем защо си тук. Ела — повтори той. — Не искаш да се простудиш, нали? В леглото ще ни е топличко.
— Престанете! — неочаквано извика Джини. — Само да знаехте колко сте смешен и отвратителен! Нямам намерение да лягам с вас, а и не обичам да бъда изнасилвана. И бъдете така добър и си вървете!