— Но…
На бледата утринна светлина Джини успя да забележи, че ъгълчето на устните му се разтегли в едва загатната усмивка.
— Останах с впечатлението, че сте независима млада жена. Така че няма да ви отвлека в дома си, който е на по-малко от двадесет мили. Помислих, че най-напред ще предпочетете да се видите с баща си и мащехата си в Белмон. Кажете им, че плановете ви са се променили. Естествено, още днес ще получите официална покана. Ще съм много поласкан, ако тази вечер бъдете мои гости… ако искате го наречете освещаване. Домът ми ще бъде готов само след няколко седмици и за днес съм поканил няколко приятели и познати. Ще дойдете ли? — Светлите му очи я гледаха приятелски. — Някои лица естествено ще са ви познати от снощи, но не се тревожете. А ако съпругът ви се завърне по-рано от очакваното, надявам се да се присъедини към нас.
Иван. Почти бе забравила за него и това неочаквано напомняне не я зарадва. Дали знаеше… разбира се, че знаеше! Навярно по-късно сър Ерик щеше да бъде сполетян от някое нещастие, но преди това трябваше да я е вкарал в леглото си, което и щеше да се случи, ако Сам Мърдок не бе изникнал така неочаквано.
Джини бе убедена, че мъжът продължава почти незабележимо да я наблюдава и установи, че въпреки всичко продължава да му има доверие.
— Е, тогава — непринудено рече Мърдок, сякаш тя вече бе дала съгласието си — мислите ли, че до час ще сте готова за път?
16
До мига, когато каретата мина по засенчената от дървета алея и спря пред къщата, Джини бе успяла да не мисли за нищо. Почти й се удаде да убеди сама себе си, че през последните двадесет и четири часа не се е случило нищо особено, а спомените за сър Ерик бяха избледнели. Вместо това мисълта й бе заел онзи тайнствен мъж, Сам Мърдок, който, както й бяха дали да разбере, все още бе истинска загадка. Очевидно Джини бе постъпила правилно. Баща й изглеждаше доволен от нея, а и Соня се радваше най-сетне да се запознае с господин Мърдок. Сър Ерик вече не бе от значение… бе наистина забележително колко малко въпроси предизвика преждевременното й отпътуване. Името на Сам Мърдок и ескорта, който й бе предоставил, отваряха всички врати. Джини отново бе добрата дъщеря, милото дете. Лекарството на граф Черников й помагаше да остане абсолютно спокойна.
Бе паднал мрак. Единствена компания през цялото им пътуване бе високата луна, посребрила повърхността на рекичката, покрай която минаваше пътят през последните няколко мили. Някой я бе нарекъл Корте Мадрея Крийк. Това бе земя, принадлежала на испанците, дали име на всяко поточе, всеки връх и всяка долина.
Нощният мрак неочаквано бе прорязан от светлини, струящи от безбройните прозорци на голямата двуетажна сграда, изпречила се пред тях след една извивка на алеята. Построена в типичен испански и мексикански стил, къщата бе иззидана от тухла и камък. Сам Мърдок бе пренебрегнал чуждите архитектурни стилове, модерни по това време и толкова ценени от съвременниците му, съобразявайки се с архитектурата на страната, която бе избрал за свой дом.
Вместо лакеи в ливреи насреща им се впуснаха мустакати вакерос, които поеха конете и помогнаха на късните гости при слизането.
Джини се изкачи по широко стълбище до една огромна сводеста зала, която служеше за преддверие. Масивните дървени врати бяха гостоприемно отворени и водеха към помещение, от което се носеше музика и весела глъчка.
Повечето гости бяха мексиканци и испанци, но както я бе предупредил Сам Мърдок, имаше и много познати лица. Предната вечер някои от господата бяха гости на сър Ерик. Останалите, отличаващи се по по-простичките си дрехи, се оказаха от Невада. Сред гостите, непретенциозно облечени в черно и бяло, можеха да бъдат различени прочутите телохранители на Сам Мърдок, чиито дълги сака се издуваха от оръжието им.
Сам Мърдок, облечен както винаги съвсем семпло, лично ги посрещна и поздрави. Държанието му бе точно такова, каквото го помнеше Джини. Вежливо, дружелюбно и подплатено от непоклатима самоувереност.
— Сенатор Брандо, госпожа Брандо. Радвам се, че успяхте да дойдете. Бих искал да се извиня за закъснялата покана. Това освещаване бе една малко позакъсняла идея. Всъщност, идеята бе на младата дама, на която имам щастието да бъда настойник. Тя имаше нужда от претекст, за да покани един свой обожател, младият англичанин, с когото скоро ще се запознаете.
Любопитството на Джини, която знаеше за слуховете около това момиче, растеше. Негова любовница? Навярно не, защото когато я споменаваше, в гласа му звучеше почти бащинска нежност. Що за човек бе всъщност? Имаше ли слабости? Във всеки случай бе интелигентен, без прекалено да парадира с това. Освен това и отличен домакин.