— Не, това ще е твърде неучтиво и господин Мърдок ще реши, че не сме доволни от гостоприемството му. Без никакви проблеми ще открия пътя до стаята си.
Джини се запромъква между гостите, които сега се бяха събрали доста плътно един до друг в този край на двора. Търсеше с поглед Сам Мърдок, но той бе изчезнал. Видя баща си с цигара в ръка заедно с малка групичка мъже, сред които различи някои от най-влиятелните акционери на новооткритата мина във Вирджиния. Бяха потънали в сериозен разговор и почти не обръщаха внимание на музиката.
Все едно. Колкото по-малко хора забележеха оттеглянето й, толкова по-добре. А Соня щеше да я извини пред домакина.
— Ах, принцесо, да не би вече да ни напускате? Тук има един господин, който казва, че цяла вечер е чакал възможност да потанцува с вас.
Джини се обърна и видя висок мургав мъж, чиято усмивка откриваше удивително бели зъби и чийто насочен към нея поглед тя нееднократно бе уловила.
Сега той припряно рече:
— Простете, ако ви досаждам, но виждате ли, аз съм стар приятел на бедния Франк Юлиус. Името ми е Армандо Петручио, може би сте го чувала от него? Франк ми бе разказвал каква чудесна танцьорка сте и че сте танцувала дори лично за покойния Максимилиан.
Наблизо стоеше Консепсион със своята надменна, триумфираща усмивка. Джини забеляза, че и някои от гостите се бяха извърнали, давайки ухо на разговора им.
— Но аз пренебрегнах задълженията си на домакиня и не ви запознах — лицемерно учтиво каза Консепсион. — Дамата сега е принцеса Сарканова, ако правилно произнасям името. Някога имахме общи приятели в Мексико, помните ли?
Джини пое дълбоко въздух, за да овладее гласа си и вежливо се извини, че тъкмо е възнамерявала да се качи в стаята си.
— Имам главоболие… дългото пътуване насам…
— Ах, да. А и тази сутрин рано-рано е трябвало да отпътувате от Сан Матео или някъде там за Белмон, не съм ли права? — отново блесна усмивката на Консепсион. — Но аз се надявах, че ще потанцувате с нас, ще увлечете останалите дами, така да се каже. При положение, че познавате танците на Мексико, навярно не би ви коствало кой знае какво.
— Принцесо, надяваме се няма да ни разочаровате? — обади се още един мъж. — Госпожица Санчес е готова да промени решението си и ще танцува, ако вие също вземете участие.
— Наистина ли можете да танцувате на тази дива, красива музика?
— Ще доставите радост на всички. Господин сенаторе, не бихте ли могъл да убедите дъщеря си да поостане още малко с нас?
Присъединяваха се нови и нови гласове. Господин Петручио също прибави настоятелната си молба към останалите, при което тъмните му очи спряха върху лицето на Джини.
— Моля ви. Един приятел ми разказа, че никога няма да забрави как сте танцувала.
Дори баща й бе напуснал малката групичка разговарящи мъже и, въпреки че на лицето му още стоеше загриженият израз, се бе присъедини към останалите гости, опитващи се да убедят Джини да потанцува.
— Няма да разочароваш любезната ни млада домакиня, а и толкова други гости, нали, дъще?
— Ах… — все още усмихвайки се със своите златистозелените очи, вметна Консепсион. — Дочух, че дъщеря ви често е танцувала за император Максимилиан и неговите гости. Да, умело и чувствено е танцувала под звуците на мексиканска музика. — Умишлено бе придала двусмислена нотка на гласа си. — Навярно вие не си спомняте, но аз вече съм я виждала да танцува.
Сенатор Брандо изглеждаше изненадан.
— Вярно ли е това, Джини? Не си споменавала…
— Не, не съм. Всъщност почти го бях забравила. Толкова много хора имаше тогава.
Джини се чувстваше хваната на тясно и неочаквано се бе превърнала в център на вниманието. Допускаше, че точно това бе намерението на Консепсион.
— Да — каза момичето, а усмивката не слизаше от алените му устни. — Бе нещо като венчавка. Една… как се нарича тук? Един брак по сметка? Избухна голям скандал, защото младоженецът изчезна веднага след церемонията. Спомняте ли си?
Погледите на двете жени отново се кръстосаха. Главата на Джини бучеше от гняв и тя гордо изправи рамене. Каквото и да кроеше Консепсион, Джини щеше да осуети плановете й. Дори когато й бе останала само гордостта.
— Навярно моята памет е не по-слаба от вашата. Поне за нещата, които смятам за важни — безразлично рече тя, но чувстваше устните си изтръпнали и безчувствени, а слепоочията й болезнено пулсираха. Сякаш дори музиката сега идваше някъде много от далеч. Виждаше само проблясващите бели зъби на Армандо Петручио и усмивката на Консепсион. Думите й заинтригуваха присъстващите.