— Проклятие! Трябваше да се досетя, че Консепсион крои нещо подобно и само е чакала да се отдалеча малко!
— Изглежда принцесата няма да се даде. — Гласът на мъжа зад него бе сух, но Мърдок се намръщи.
— Ако трябва да бъда искрен, започвам да се тревожа за това момиче. Има моменти, в които изглежда… прекалено безучастна. А случайно научих, че живее от едно прахче против главоболие до следващото. Или от дозата си подсилващ сироп. Но дори баща й сякаш намира това за съвсем нормално. Каза ми, че нервите й били пренапрегнати.
— Може би ще е добре да я поканите на танц. Нали има една врата, водеща към двора?
— Струва ми се забравяте, че съм възрастен човек, който вече не е за подобни интриги.
— Но нали сте домакин.
Докато се спускаше по стълбата, Сам Мърдок ругаеше под мустак. Навярно докато слезеше, щяха да се изморят и да позабавят темпото. Трябваше му известно време, за да си пробие път сред множеството, усмихвайки се и ръсейки извинения на всички страни. Умишлено спря край сенатор Брандо и съпругата му.
— Съжалявам, че трябваше да пренебрегна за малко гостите си. Един делови партньор изникна по никое време. Имате ли нещо против да поканя принцесата на танц? На тази възраст вече не съм толкова подвижен, но няколко от телохранителите ми, които сега са свободни, биха искали да се присъединят към танцуващите.
— Тъкмо мислехме да тръгваме — импулсивно отвърна Соня Брандо.
— В такъв случай ще се погрижа Консепсион да съпроводи принцесата до стаята й. Позволете…
Сам Мърдок прояви присъщото си спокойствие, проправяйки си път през множеството.
Консепсион обаче прехапа устни и музиката сякаш едва забележимо забави темпо. Джини вдигна поглед и неочаквано видя пред себе си Сам Мърдок.
— От много време не съм се опитвал да танцувам под звуците на тази музика. А както изглежда, трябва да се извиня и за други неща. По-късно ще поговоря с Консепсион.
— Не! — останала без дъх рече Джини. — Не е необходимо. Нямам нужда от защита. Сама мога да се грижа за себе си.
— Радвам се да го чуя. Но за съжаление не съм толкова сигурен в себе си… бързо оставам без дъх, а и не съм свикнал на този наистина лудешки стил на танцуване.
— И въпреки това сте тук — звучеше почти кокетно. — Защо, господин Мърдок? Наистина ли сте толкова тайнствен, колкото изглеждате?
Беглата му усмивка не й убягна — едно съвсем леко повдигане на горната устна.
— В никакъв случай не съм тайнствен. Просто човек, който бавно остарява. Един печеливш играч, ако ви харесва повече. А вие… няма нужда да ви казвам колко прекрасно танцувате. Или че откривам у вас жизненост и съпричастност, която, струва ми се, преди това ви липсваше. Простете още веднъж за откровеността. Виждате ли, бих искал да ви помоля за една услуга.
Някак се бяха добрали до отсрещния край на двора, малко настрани от останалите танцьори. След тази наистина загадъчна молба Джини случайно погледна в посоката, където до преди малко седяха баща й и Соня. Видя ги да се изправят и любезно да се сбогуват с останалите гости.
— Помолих баща ви за позволение да потанцувам с вас и му обещах, че по-късно Консепсион ще ви изпрати до стаята ви.
Да не би да четеше мислите й? Джини се спъна и силните ръце на Сам Мърдок за миг й помогнаха да запази равновесие. Тя рече припряно:
— Не! Имам предвид, че и сама мога да намеря стаята си.
— Виждате, че всички се отдават на забавлението. Лично ще се погрижа да бъдете изпратена до стаята си. Мълчаливите ми, тактични телохранители са винаги на разположение. Е? Ще удовлетворите ли желанието на един стар човек или бихте предпочела да продължите да танцувате с някой от по-младите ми гости, който е… по-подвижен?
— Идвам с вас — внезапно рече Джини, въпреки че не знаеше защо го прави. Дали за да види недоволното, ядосано лице на Консепсион, или за да докаже на себе си и онези, които не одобряваха поведението й, колко малко държи на благоприличието?
Това бе без значение. Сам Мърдок танцуваше с изненадваща за възрастта му лекота, водейки дамата си покрай музикантите в сянката на дърветата. Джини реши, че много малко от присъстващите са забелязали изчезването им. Намериха портата, за която й бе споменал, заключена с едва забележимо метално резе, влизащо в дебелия зид.
— Само момент — Мърдок силно почука на вратата и тя беззвучно се отвори от другата страна.
„Пещерата на Аладин“ — леко объркана мислеше Джини.
Тя чу вратата тихо да се заключва след нея. Тук, в малкия вътрешен двор, бе почти тъмно и музиката едва проникваше през високите зидове.