В единият от ъглите ромолеше фонтан, чиято вода се събираше в малко басейнче. Покрай обраслите с цъфтяща растителност стени се извисяваха дървета.
Сякаш по даден знак лудешки бързата музика бе преляла в нежна, меланхолична мелодия. Мелодия, пронизана от копнеж и неосъществени блянове.
— Бихте ли желала да танцувате?
— Няма ли вие да танцувате с мен?
Тя леко повиши глас, за да скрие неочаквано ускорените удари на сърцето си. Може би господин Мърдок бе същият като останалите, само малко по-рафиниран. Защо бе дошла тук с него?
Тогава забеляза телохранителите, двама облечени в черно мъже, облегнати на стената със скръстени ръце. Никому ли не се доверяваше? Или тайнственото присъствие на тези мъже трябваше да предотврати реакция, като на сър Ерик, когато се опита да я вземе в обятията си?
Докато й наливаше вино от една гарафа, Сам Мърдок каза със съжаление:
— Искаше ми се да съм добър танцьор… или да бях по-млад. Но тази музика не е за трудно подвижни нозе като моите.
Над ръба на чашата Джини го погледна недоумяващо.
— Но вие казахте…
— Казах, че за мен би било чест да потанцувам с вас. Тук, далеч от хорските погледи. Това и имах предвид. Ще пием ли?
Джини, все още недоумяваща, се взираше в него, отпивайки от чашата си. Сухо бяло вино, подбран ризлинг.
— Тогава сама ли да танцувам?
— Не, би било нечестно. В края на краищата не сте някоя платена танцьорка. Но ако мога да ви предложа един кавалер…
Стори й се, че преди да се отдалечи, го чу да мърмори:
— Простете…
Тогава един от брадатите мъже, които стояха облегнати на стената, пристъпи напред. Или може би бе казал „Извинете“? След миг не можеше да си спомни нищо повече, защото мъжът, в чиито обятия неочаквано попадна, се оказа Стив.
18
Звездите, обсипали като сребърен прах тъмнопурпурното небе, се завъртяха пред очите й.
„Сигурно е халюцинация“, объркана мислеше Джини. Навярно във виното е имало нещо. Тя затвори очи, а през главата й минаваха несвързани, объркани мисли. Просто не бе възможно! Стив я държеше на такова разстояние, сякаш едва преди малко се бяха запознали. Не бе възможно…
Тя отвори очи, препъна се и се вкопчи в него. Дъхът й бе неравномерен, а отгоре на всичко така й се виеше свят, че не бе в състояние да отрони нито дума, когато срещна погледа му.
— Добре ли сте, принцесо? — последната дума бе произнесена с нескрита ирония. Гласът му бе хладен и безстрастен. — Не бихте ли желала да поседнете?
— Стив! — устните й се раздвижиха, но останаха безмълвни. Всички цветове сякаш бяха изтрити от лицето й — само косата и очите блестяха. Беше бледа и студена като мрамор. Дишането й костваше все по-големи усилия, докато, занемяла, не можеше да откъсне слисаните си, широко отворени очи от лицето му.
Стив носеше къса брада, която не успяваше напълно да скрие предизвикателната усмивка на устните му. А дистанцираните, присвити сини очи бяха толкова тъмни, че на слабата светлина изглеждаха почти черни. Той едва забележимо повдигна едната си вежда, докато с пресилена вежливост повтори въпроса си.
— Искаш ли да седнеш? Съжалявам, ако появата ми дотолкова те е разстроила, но едва ли бих могъл да се присъединя към останалите гости. Тогава на баща ти можеше да му хрумне да си спести премията, която дава за главата ми.
Джини не откъсваше поглед от него, с мъка проумявайки смисъла на думите му. Разбираше единствено, че са останали сами, а гласът на Стив е придобил отново онзи саркастичен тон, който така бе ненавиждала. Защо не успяваше да продума или поне да помръдне?
Вместо това в главата й кънтеше: „Той е тук, той е тук!“. Всички останали мисли бяха изличени. Тя се олюля и Стив й помогна да запази равновесие, обвивайки ръка около кръста й. Джини неочаквано се оказа облегната на рамото му, питайки се защо не я притеглеше по-близо към себе си и защо още не му хрумваше да я целуне.
Но, изглежда, той изобщо нямаше подобни намерения и сякаш не я бе взел в обятията си по собствена воля, а само от страх, че тя може да припадне.
Все още замаяна, Джини почувства как той по един доста хладен начин й помогна да приседне на изключително твърда каменна скамейка. След това доближи към треперещите й устни чаша с някаква студена напитка.
— Ето! За съжаление това бе всичко, което можах да открия, така че дано да ти стигне. Боже мой, наистина ли си толкова шокирана да ме видиш жив?
Тя се задави с виното, но успя да го преглътне, преди Стив просто да го излее в гърлото й. Да, както добре помнеше, той бе способен на подобно нещо. Така че сега Джини успя да овладее предателските си чувства поне дотолкова, че да не се налага да се срамува от прекалено очебийните си реакции.