Постепенно започваше да осъзнава факта, че е омъжена не за Стив, а за Иван, принц Сарканов, който гледаше на нея просто като на едно доходно капиталовложение. Но какво значеше тя за Стив? Защо бе дошъл?
Когато се отдели от ръба на чашата, иначе толкова нежната й уста се бе извила в хаплива, дори цинична гримаса. Истински циничен израз. Когато отново срещна погледа на Стив, смущението й бе попреминало, въпреки че очите й все още бяха необикновено големи и искрящи.
Само до преди секунди трепереща и безсилно облегната на рамото му, сега Джини съвсем осезаемо се отдръпна от него. Бе му коствало неимоверно усилие да не използва слабостта й, за да я притегли към себе си и да види как, простенвайки, отпуска глава назад, а устните й се открехват в очакване на целувката му. Вместо това Стив я сложи да седне и, след като й даде да отпие от виното, сам обърна една чаша. А сега, когато се взираше в хладното й, предизвикателно лице, черните му вежди неволно се сключиха. Усещаше как го обземат гняв и горчивина, чувства, които мислеше, че отдавна е надмогнал.
Това накара гласа му да прозвучи малко дрезгаво, въпреки че и сам Стив не знаеше защо. Джини вирна брадичка с опърничав жест, който му бе до болка познат.
По-добре ли се чувстваш? — И след това, още преди да е имала възможността да отговори: — Ще имаш ли нещо против да седна за малко до теб? — Той седна и протегна дългите си крака. Джини трябваше да се поотдръпне, за да не протегне ръка към него и да не го докосне. Как можеше да се държи така, сякаш са непознати?
— Какво правиш тук? Защо си дошъл? А господин Мърдок…
— Така ли се отнасяте с един стар познат, принцесо? — провлачено попита той и гневно вдигна едната си вежда, докато студените му очи я наблюдаваха.
— О, виж ти! — колкото по-възмутено звучеше гласът й, толкова по примирителен ставаше неговият, което незнайно защо още повече я ядосваше.
— Виж, не съм дошъл тук, за да споря с теб, пък и за какво? Извинявам се за грубостта си. Вярваш или не, не съм дошъл, за да се меся в новия ти живот и да го вгорчавам. — Той открито я погледна в очите и сви рамене. Изражението му говореше недвусмислено и при спокойните му, безразлични думи Джини усети душата си обвеяна от смразяващ полъх.
— Признавам, бях разгневен и ревнувах… поне в началото. Но след това, като поразмислих… по дяволите, Джини, мамели сме се един друг, твърдейки, че това е завинаги. Войната и битките създават на човек изкривена перспектива, особено когато трябва да преживява ден за ден. А и какво всъщност можех да ти предложа? Постеля и каруца, вечно скиталчество — не мога да те упреквам, че си използвала първата възможност да промениш живота си. Сигурно на твое място щях да постъпя по същия начин. Й сега, когато те гледам такава, в подобаващо за теб облекло и в подобаваща среда, не мога да не разбера, че е било налудничава идея да те откъсна от среда, в която си родена и израснала. — Тя мълчеше, изпитвайки желание да плаче, да крещи, за да заглуши безцветния му, безучастен глас. Стив продължи:
— Това, което исках да ти кажа всъщност е, че се упреквам, задето ти провалих живота и заради всички несгоди, които трябваше да преживееш. Колкото и налудничаво да звучи, чувствах се задължен да се уверя, че сега всичко отново е наред.
Тя не можеше повече да го слуша. Изглеждаше й невероятно, че този безучастен непознат, който твърдеше, че се упреквал и се чувствал задължен към нея, бе Стив. Не онзи, когото познаваше — безгрижен, арогантен, себичен, дори жесток. И все пак, по дяволите, неин мъж. Мъж, когото тя бе обичала и в крайна сметка му се бе отдала. Зъл и нежен, груб и внимателен. Но никога безразличен.
Не е трябвало да се влюбва в нея — не й ли бе признал и това? Сега говореше за чувство на отговорност, като че искаше да успокои съвестта си и нищо повече. Но откога Стив имаше съвест?
Тя гневно извика:
— Млъкни! Замълчи! Прекалено е, както сам току-що каза. И какво… какво… сега, нали сам виждаш как съм? Изживях такъв шок… — след това каза първото, което й хрумна: — Откога си телохранител на господин Мърдок? Как…
— Радвам се да видя, че толкова бързо се съвземаш от шока. А що се отнася до присъствието ми тук, трябва да призная, че донякъде бях подтикнат от любопитство, но честно казано имах нужда и от занимание, сега, когато войната свърши. Познавам Сам Мърдок отдавна, а пък и плаща добре. Това е работата, която е най-подходяща за мен, както навярно сама ще признаеш.
— Значи, служиш като наемник, без да е необходимо… просто така, защото ти харесва да рискуваш живота си, права ли съм, Стив Морган? Или не си чул, че половината ловци на глави в Щатите са по петите ти? — Очите на Джини блестяха гневно, а страните й бяха леко поруменели. — Бих искала да знам какво кроиш всъщност. Какво те кара умишлено да си навличаш главоболия?