Делия извика от уплаха, когато вратата се отвори с трясък и някакъв едър, брадат мъж, облечен в черно, под чието сако се очертаваше оръжието му, внесе господарката й. Под погледа на две студени, неумолими очи тя преглътна нов уплашен вик.
— Приготви леглото… и не стой така, сякаш те е ухапала змия. Тя… принцесата не се чувства добре. Знаеш ли какво трябва да се направи?
— Но… — Сините очи сякаш потъмняха и Делия преглътна. — Да, господине. Трябва й малко от нейния сироп. След това винаги се чувства много по-добре, а вече е време да вземе и прахчето си. Ще се погрижа за нея, господине.
Той изненадващо внимателно сложи Джини да легне на леглото. Тя отвори очи, мигайки срещу светлината.
— Стив… — понечи да каже нещо тя, но гласът й бе неясен и почти неразбираем. Мъжът все още се взираше в Делия.
— Мисля, че ще е най-добре веднага да донесеш лекарството, за което спомена. И ако някой ти задава въпроси, кажи му, че работя за господин Мърдок. Той ме е изпратил.
— О, не. Никому няма да кажа нито дума, господине. Госпожа Джини не би го одобрила, а пък и аз нямам навика да го правя.
— Лека нощ, принцесо.
Гласът му бе безчувствен и делови, съвсем като на някой от наемните телохранители на Сам Мърдок, който изпълнява служебните си задължения.
19
Джини се събуди късно и се опита да си припомни събитията от изтеклата вечер. Всичко изглеждаше някак нереално, за да е истина и тя се опитваше да убеди сама себе си, че просто е сънувала. Разбира се! Обратното бе немислимо. И все пак…
— Всички са на езда, госпожо — рече Делия, докато й помагаше при обличане. — Излязоха преди около половин час, като ми наредиха да ви оставя да се наспите. Можете да закусите в леглото, ако желаете.
— Кой ви нареди това? — сърдито попита Джини и момичето явно се изненада.
— Ами… сенаторът. И сам господин Мърдок. Всички желаеха да си починете. Господин Мърдок каза, когато станете да се чувствате като у дома си и да правите каквото пожелаете.
Без да й е наредено, Делия донесе голяма чаша леден лимонов сок и едно внимателно увито в оризова хартия прахче против главоболие. Механично протягайки ръка, Джини установи, че лицето на момичето бе придобило лукаво изражение.
— Господин Мърдок е влиятелен и богат човек, нали? Разбрах го по начина, по който хората говорят за него. А той има високо мнение за вас. Всеки можеше да види колко е загрижен, когато питаше за вас.
Лимоновият сок бе студен и приятен.
— Всички ли излязоха?
„Дръж се непринудено — помисли си Джини — преструвай се на безразлична. Ако е бил Стив, то той вече отдавна е на път. Не би посмял да остане повече тук. А каква ли част от истината знае Сам Мърдок? Каква игра играе?“
— Всички — самодоволно рече Делия. — Дори младата дама, която прилича на испанка. Цялата къща е ваша, госпожо. Да сте правела каквото пожелаете — така каза господин Мърдок. Каза го и пред прислугата.
Джини облече чудесната си рокля за езда. Закуската, състояща се от кафе и хлебчета, й бе сервирана в малкия вътрешен двор, където я бяха довели без никакви обяснения и коментари. На това приказно, уединено място тя започваше да се чувства като истинска принцеса… но защо сега трябваше да мисли за това?
„Не, не искам да мисля“ — каза си Джини. Насили се да изпие кафето и да изяде половин хлебче, въпреки че изобщо не бе гладна. Колко тихо бе тук. Погледът й безцелно обхождаше двора — каменната скамейка, масата, фонтаните с басейна, стъпалата, водещи към стаята на Сам Мърдок. Често ли оставаше сам тук? Или тази къща бе мимолетен каприз на един твърде богат човек?
Бе отпратила Делия, а и мълчаливите, усмихнати прислужници, които я обслужваха, също бяха изчезнали. Под ласкавите лъчи на слънцето тя усещаше кръвта да се сгрява във вените й. Чувстваше се преизпълнена от живот, приятно замаяна и готова да посрещне всичко, което й предложеше съдбата, пък било то й миналото. Бе възнамерявала да поязди, може би дори да настигне останалите. Но наистина ли желаеше да се среща с хора?
Едва когато го съзря да слиза по стъпалата, Джини призна пред самата себе си, че го бе чакала.
Носеше бяла ленена риза с разкопчана яка и черни панталони. Бе небръснат и изглеждаше ядосан и уморен, като да не бе спал добре. Пулсът й се учести, но тя коравосърдечно си каза, че след като е успокоил съвестта си, вероятно е прекарал нощта с Консепсион. Защо се ядосваше от тази мисъл?
— Какво правиш тук?
Той замислено потърка брадичката си, а звукът от това изопна нервите й.