Без да му обръща внимание, тя загреба вода с длани, за да разхлади пламналото си лице.
— Джини! — Как се осмеляваше да й говори с такъв заповеднически тон?
— Върви си, щом толкова бързаш!
Изричайки тези думи, заслепена от водата, тя отметна глава назад и това внезапно, рязко движение я извади от равновесие. След миг задъхана изплува, махайки с ръце около себе си. Първото, което достигна до съзнанието й, бе подигравателният му смях.
— Ах ти, безчувствено чудовище… негодник! Ти… — тя безспирно ругаеше на мексикански, използвайки най-циничните изрази, които й хрумваха, докато с ръка махаше тежките мокри кичури, спускащи се върху лицето й.
— Това са думи по-скоро на уличница, отколкото на принцеса, Джини. И за Бога, събуждаш у мен желание да натисна главата ти под водата и да те удавя!
— Хайде, опитай! Само опитай, Стив Морган!
Обзета от детинска, непоносима омраза, тя се приближи и когато бе достатъчно близо, започна да го пръска с вода. Стив направи инстинктивен жест да се защити и извърна лице, но тя улови крака му и с все сила го дръпна във водата. След това се опита да потопи главата му в потока, при което и двамата едва не бяха отнесени от течението. Когато най-сетне я измъкна на брега, Стив наистина изпитваше желание да я бутне обратно.
Двамата бяха мокри до кости, но тя поне имаше сухи дрехи за обличане. Превъзбудена от борбата във водата и от необуздания си гняв, Джини не можеше да престане да се смее. Стив отчаяно огледа мокрите си дрехи. Добре поне, че оръжието му не бе на кръста. Когато се върнеха, то щеше да е единственото сухо нещо по него.
Сякаш усещайки гнева му, Джини се бе отдръпнала и започна да изсушава тялото и косата си с разкъсаната риза.
— Защо не се наметнеш с някое вълнено одеяло? Като с римска тога. Бих ти заела бельото си, но се боя, че няма да ти отива. Да се върна ли и да ти изпратя някой прислужник със сухи дрехи? В случай, че се е върнала, Консепсион с удоволствие сама би дошла.
— Обличай се най-сетне и се качвай на коня. Иначе хубавичкото ти тяло ще се сдобие с няколко синини, за които ще трябва да се оправдаваш пред съпруга си или пред настоящия си любовник!
Всичко това той изсъска през зъби и Джини неволно посегна към роклята си.
— Няма да посмееш. Нямаш право…
Стив й хвърли продължителен поглед, който я изплаши.
— Не бъди толкова сигурна. Търпението ми е на изчерпване. Мисля, че си от типа жени, които постоянно трябва да бъдат пердашени. Точно това и възнамерявам да сторя, ако не побързаш.
Трепереща от студ, тя започна да се облича, ядосвайки се на себе си за това, че се бе подчинила, но още повече на Стив, за наглостта му да я заплашва. Хрумна й да разкаже всичко на баща си и да обърне внимание на Сам Мърдок що за телохранител има.
Не след дълго двамата мълчаливо препуснаха обратно. Стив — гол до кръста, завързал ризата си за седлото.
Едва сега Джини започваше да осъзнава положението, в което се намираше. Косите й все още бяха напълно мокри и стичащата се вода образуваше тъмни петна по раменете и гърба й. Когато прекосяваха някоя гориста местност, в която не проникваха слънчевите лъчи, Джини трепереше от студ. Стив яздеше, без да продума. Защо мълчеше? Нямаше право да я използва и да се отнася с нея като с уличница, която е намерил предната вечер, за да се наслади на някой и друг приятен миг. Вече копнееше за гореща баня и топли дрехи. Както и за едно прахче, което да премахне засилващото се главоболие.
Колкото и бесен да беше, Стив се оказа достатъчно предпазлив да се приближи към къщата откъм задния вход.
Бе избързал малко напред и Джини дръпна юздите, чувайки го гневно да ругае.
— Проклятие! Трябваше да те оставя да се оправяш сама и да обясняваш вида си. Може би съпругът ти е решил да ни почете с присъствието си. Надявам се, вече си съчинила някое правдоподобно извинение.
— Защо трябва да измислям извинения. Оставям това на теб… един толкова изпечен лъжец!
Той се извърна и студените сини очи я пронизаха.
— По-добре съчинявай историйката си, малката. Аз не се безпокоя за доброто си име. А и не съм женен, слава Богу!
В конюшните цареше оживление. Навсякъде се щураха коняри, заети с разпрягането и разседлаването на конете.
Изгубила предишния си кураж, Джини изтръпна от страх.
— Божичко! — загриженият й глас прозвуча по-скоро като стон.
Зает със свалянето на юздите на коня си, Стив й хвърли сърдит поглед.
— Както изглежда, току-що са пристигнали. Навярно ще се качат по стаите си, за да си починат.
Тя се върна назад в спомените. Гневният, провлачен говор на Стив: „Ти си моят коз, малката. Може би, когато се изплъзнем от преследвачите си, ще реша, че вече не си ми необходима и ще те пусна да си вървиш. Но не си прави илюзии… Пако е в затвора и искам да го измъкна… ще те заведа в дома на мои приятели…“