Защо точно сега трябваше да се будят тези спомени?
Тя го последва, без да задава въпроси. Вече бе прекалено късно за притеснения.
Влязоха през главния вход. Лицето на застаряващия портиер остана безизразно.
— Нищо не си видял — троснато рече Стив.
— Да, господине.
Пръстите му се впиха в ръката на Джини.
— Къде си тръгнала? Оттук.
За да избегне голямата празна зала, в която предната вечер се бяха събрали гостите, Стив сви по едно тайно странично стълбище. Изкачвайки многобройните стъпала, Джини вече едва успяваше да си поеме дъх, препъвайки се в полите на роклята си.
От другия край на коридора долитаха приглушени гласове и смях.
— По дяволите! — тихо изруга Стив, след което почука на една врата и натисна бравата. В първия миг вратата остана затворена, но след това се открехна и Джини бе издърпана вътре. Вратата се захлопна зад гърба й.
Очите й срещнаха изненаданото, ядосано лице на Консепсион.
— За Бога! Да не сте полудели? Какво търсиш тук и то с нея? Естебан, казах ти…
— Не, не искам да го чувам. Не и от теб, скъпа.
Той пусна ръката на Джини сякаш бе прокажена, и с целувка накара Консепсион да замълчи. Джини стоеше като ударена от гръм, виждайки как след миг ръката на момичето обви врата на Стив, така че той трябваше да направи усилие да се освободи.
— Претърпяхме малка злополука…
— Паднал си във водата, виждам и сама. Тя също?
— Ами…
— Аз се къпех, а той реши да ми направи компания. Трябва ли да криеш от нея Стив? Защо просто не й кажеш…
— Затваряй си устата, Джини!
— Но защо? С удоволствие бих чула цялата история.
— Повдига ми се от вас! — задъхано рече Джини, извръщайки се, за да излезе, но Стив я спря и я притегли към себе си.
— Мислиш ли, че всичко това ми е приятно? Ще потърпиш, докато намеря начин да те върна в стаята ти, без половината Сан Франциско да научи какво си направила.
— Какво съм направила? Аз…
Консепсион се изсмя.
— Ясно е какво сте правили вие двамата. Но за разлика от вас, аз не съм омъжена, принцесо. Искате ли всички да разберат каква сте всъщност? Прелюбодейка! Защо си губиш времето с нея, Естебан? Тя ляга с всеки, който я пожелае.
Ако Стив не се бе намесил навреме, Джини щеше да издере лицето й. Мъжът сърдито рече:
— По-късно ще имате възможност да се разберете коя от вас двете е по-голяма уличница. Сега не ми е до това. Къде е Сам?
Едва сега Джини забеляза, че Консепсион се разполагаше в спалнята на Сам Мърдок, захвърлила обувките си на пода, без да изпитва ни най-малко притеснение.
20
Погнуса и разочарование обзеха Джини по-късно, когато някак си се добра до стаята си и успя да успокои изплашената Делия. Обясни й, че е яздила в гората и паднала от коня.
— О, госпожо… принцесо. Не посмях да кажа никому, защото се боях, че ще ми се разсърдят. Толкова се молих да се върнете час по-скоро и да не ви се е случило нещо лошо. Добре сте, нали?
„Само външно“ — горчиво мислеше Джини. Тя поклати глава и момичето облекчено се разбъбри:
— О, колко жалко. Ужасно жалко! — извика тя, когато Джини свали роклята за езда, която толкова обичаше. — Цялата е разкъсана, виждате ли… на гърба и тук, където се закопчава. Може би ще успея да я закърпя.
— Моля те, остави! — остро рече Джини. — Не искам да я виждам повече. Изхвърли я.
След като Делия бе спуснала завесите, Джини се отпусна на леглото. В затъмнената стая тя затвори очи и опита да не мисли за нищо. Очакваше появата на така желаното чувство на безметежност, което скоро щеше да я обземе. Една малка доза от нейното лекарство — и забравата идваше.
— Ще кажа, че сте стояла прекалено дълго на слънце и сега имате главоболие. Останалите се върнаха десетина минути преди вас, госпожо. — Тихият глас на Делия идваше сякаш много отдалеч. В главата на Джини се появяваха и изчезваха хаотични образи.
Стив, който я разглеждаше със студения си, претеглящ поглед. Начинът, по който я бе любил този следобед, без нито една дума, без нежност… а тя не се възпротиви!
Консепсион, чиито алени устни се бяха разтеглили в иронична усмивка и чиито ръце собственически прегръщаха Стив, мълвеше:
— Изненадана си да ме видиш тук? Но защо не? Мога да използвам стаите на Сам, когато пожелая, а аз толкова обичам всичките тези огледала. Ти също, нали, скъпи? — при което хвърляше многозначителен поглед към Стив, сякаш за момент забравила за присъствието на Джини! Значи неочакваната й поява тук не бе случайност, както и тази на Стив. Твърде много съвпадения, които в крайна сметка се бяха оказали съвсем закономерни.