Най-лошото обаче бе Сам Мърдок. Трябваше да бъде по-предпазлива и да се вслуша във всичко онова, което бе чула за него. Колко безскрупулен бил и по какъв начин се е издигнал. За какво му бяха телохранители на човек, водещ безукорен монашески живот. Виждайки спалнята му, една стая, която той почти не използваше лично, Джини трябваше да се досети що за човек всъщност е Мърдок. Една стая за любовни игри. Дали Сам Мърдок бе хвърлил око и на нея? Но ако е така, защо тогава я бе оставил на Стив, който все пак бе само негов телохранител… поне по думите на Стив?
Не зная какво кроят всички те, а и вече не ме интересува. Не искам да се забърквам повече в никакви интриги, не искам да мисля…
За известно време тя наистина престана да мисли, потъвайки в розово море от облаци, отнасящи я така леко и опияняващо. Копнееше това да продължи вечно.
Някой я разтърси за раменете, изтръгвайки я от розовия й сън.
С разтуптяно сърце тя се събуди от собствения си глас, който отекваше в ушите й:
— Не! Не искам…
— Виржини! Какво не искаш, скъпа? Кошмар ли имаш?
Светлината я заслепи и още миг Джини мислеше, че продължава да сънува.
Иван… тук? Сега? Тя направи опит да се овладее и механично промърмори:
— Сънувах… сънувах, че падам.
— А, разбира се. Навярно от гърба на някой кон? Чух за малката ти злополука днес следобед и естествено бях много разтревожен. — Той приседна на ръба на леглото, погали ледената й длан и се усмихна. — Вече си се успокоила, нали? Нарани ли се? Казах на твоята глупава камериерка, че веднага е трябвало да осведоми родителите ти. Трябвало е да бъдеш прегледана от лекар. — Иван все още се усмихваше, а когато Джини инстинктивно понечи да издърпа ръката си, той я стисна още по-силно и умишлено я целуна по устните. Неволно, без да си дава сметка, Джини изви глава.
Мъжът се поизправи, гледайки я с упрек. Синьо-зелените му очи блещукаха като матови камъчета.
— Скъпа моя! Какво се е случило? Мислех, че след тази прекалено дълга раздяла ще се радваш да ме видиш. Или да отдам студенината ти на шока, преживян от теб днес следобед? Още си толкова бледа. Наистина много се безпокоя!
— Иван, моля… добре съм, вече ти казах. Бе просто незначителен инцидент. Не съм се наранила, а само малко поразтърсена.
— Прекалено силно, за да целунеш съпруга си? Трепериш като лист, скъпа. Мисля, че трябва да помоля любезния ни домакин да изпрати за лекар.
— Не! — прекалено припряно и силно извика Джини. След което добави: — Няма нужда, наистина.
— Разбира се. Не си искала да безпокоиш никого, нали? Но трябва да призная, че бях много обезпокоен, когато видях това! — Неочаквано Иван извади измачканата й и разкъсана рокля иззад гърба си, задържа я известно време високо вдигната, след което я хвърли настрани. — Цялата разкъсана, а и тези петна от трева и вода. Един съпруг наистина не може да не се разтревожи от подобно нещо! Навярно имаш и синини. Така ли е?
— Иван… — гласът й звучеше напрегнато, а мислите й летяха една през друга. Той си играеше с нея като котка с мишка. Очите му се присвиваха, докато я наблюдаваше, а след това отново се усмихваше. Какво трябваше да му каже? Какво можеше да му каже? Джини преглътна. — Очевидно… очевидно съм имала късмет! Паднах в трева и затова ми няма почти нищо. Бях само малко замаяна. Вярвай ми, сега съм добре!
— Тогава роклята ти трябва да се е закачила в някой храсталак. Бедната! Какво ужасно преживяване. Одраскана ли е красивата ти бяла кожа? Би било твърде жалко… нека да видя, любима.
С неочаквано бързо движение той смъкна батистената й нощница от рамото. Джини направи опит да се изплъзне.
— Но аз съм ти съпруг! Или съм отсъствал толкова дълго, че вече си забравила? Слава богу — нито драскотина. Наистина си имала късмет!
Ръцете му я сграбчиха, притискайки я върху възглавниците.
— Навярно се чувстваш пренебрегната. — Той се наведе, притискайки устни към нейните, а след това към полуразголената й гръд. Целувките му й се сториха като плесници. Тогава пръстите му стиснаха брадичката й и мъжът я целуна, принуждавайки я да отвори устните си, като ги хапеше. Най-сетне вдигна глава и рече:
— Това ли е, което ти липсваше, моя малка Виржини? Мъж за любов? Не отговаряш… между двама съпрузи не би трябвало да има никакви тайни, не е ли така? Или да повикам лекар, за да разбера какво точно ти се е случило днес следобед? Можеш да бъдеш искрена с мен, малка моя… не съм ли най-толерантният от всички съпрузи?