Тази вечер Консепсион бе облечена в блестяща коприна и брокат в тъмно златно и зелено. Усмихнатите й, пъстри котешки очи бляскаха изпод тежките мигли. Погледът й само бегло бе спрял върху Джини, а след това малко по-дълго върху принц Сарканов, чиито гърди сияеха от ордени.
Докато Сарканови обикаляха залата, Джини не можеше да скрие измъчения си израз. Скришом и всъщност, без да го съзнава, тя цяла вечер бе търсила с поглед Стив, но той не се оказа сред облечените в черно мъже, които както всички знаеха, пазеха Сам Мърдок. Явно не бе толкова дързък, че да се появи сред гостите. А може би вече бе на път за Сан Франциско?
Под ослепителната светлина на кристалните полилеи бе горещо. От галерията се носеше музика, а Иван следеше чашата на Джини да е винаги пълна. Над мислите й сякаш бе легнала сянка. Иван, принц Сарканов. Нейният съпруг. Защо се бе омъжила за него? А той я бе взел за съпруга? Защо точно дъщерята на императора… но не, тази част от историята все още бе прекалено невероятна. Както и всичко, случило се откакто Иван бе решил да отпътува за Мексико и да я открие.
— Ела, любов моя, хайде да танцуваме.
Тя се надигна като кукла на конци и, водена от ръката на Иван, излезе в двора. Танцуваше като порцеланова статуетка с изрисувана усмивка, почти без да усеща освежаващия, благоуханен нощен бриз.
— Толкова си отнесена тази вечер, принцесо моя. Заради онова нещастно падане, нали? А чух, че снощи си танцувала като истинска малка циганка. Никога няма да забравя първия път, когато те видях да танцуваш. — Шеговити, но двусмислени думи. Кога бе научил всичко това, при положение, че бе тук съвсем отскоро? Колко дълго щеше да си играе с нея?
Жестокият кошмар продължаваше и почти празният стомах на Джини се свиваше от страх. Имаше предчувствие, че нещо ще се случи. Въпреки веселите смехове и невинно бъбрене наоколо усещаше някакво напрежение във въздуха. Или то бе само в нея? Кавалерите й се сменяха непрекъснато. Иван танцуваше с Консепсион. Бе се навел над ухото й и момичето се смееше на някаква негова шега. Иван бе хитър. Какво ли се опитваше да изкопчи от Консепсион?
По-късно Джини не помнеше с кого бе танцувала и какво бе говорила с кавалерите си. Страдаше от непоносимо главоболие и дори Иван бе обезпокоен от необикновената й бледност и блясъка в очите й.
— Качи се горе и вземи от лекарствата си. Цяла вечер изглеждаш като призрак! — Стояха малко настрани, в тъмното, и пръстите му жестоко се впиваха в ръката й, така че от бледите й устни се отрони тих стон.
— Не си толкова хитра, колкото мислех някога, или може би греша? Първо така пленяваш Сам Мърдок, че той е готов да яде от ръката ти, а след това разваляш всичко заради някаква среща в гората с един от прислужниците му! О, да! — зъбите му блеснаха изпод разтеглените в иронична гримаса устни. — Мислеше, че няма да разбера, нали? Имам си средства и начини. Добре ще е, ако следващия път, когато имаш нужда от мъж, за да охладиш горещата си кръв, да помислиш за това! Някакъв слуга! Ако бяхме в Русия… да, аз имам свои начини да се оправям с такива. Знаеш това, нали?
— О! — тя се закашля и хватката на пръстите му се поразхлаби. Той я притисна към себе си, така че някой страничен наблюдател би помислил, че се целуват за лека нощ.
— Нека се разберем веднъж завинаги, любов моя. Нямам нищо против любовниците ти, при положение, че си дискретна, но ще има и мъже, които ще избирам аз. Твоят вкус е ужасен. Мексикански войници, коварни крадци и убийци… Не, за в бъдеще аз ще избирам вместо теб. Мъже с положение. Мъже, които са достатъчно богати и влиятелни, за да ни бъдат от полза. Разбираш ли какво имам предвид? Защото, ако не…
Джини правеше усилия да се съсредоточи върху думите му, но напрежението бе твърде голямо за нея. Той я държеше, обвил ръка около кръста й, така че нейната бе заклещена между двама им. Мъжът се наведе към ухото й.
— Ако не внимаваш какво ти говоря, скъпа ми принцесо, ще бъда принуден да прибягна към други средства, за да те накарам да разбереш. Съзнаваш ли, че напълно съм в правото си да те накажа като невярна съпруга? Или отново страдаш от вечното си главоболие? Навярно това е знак за начеващо размекване на мозъка. Един кратък престой в някой санаториум навярно ще ти се отрази добре, съвсем без прахчета и лекарства, които прикриват симптомите ти. Разбира се, ще ми е болно да подпиша документите, а и ще е жалко да отложим пътуването си за Русия, но…