Възможно ли бе това да е същият мъж, който някога бе казал, че ще я обича и никога повече няма да я пусне да си отиде? Възможно ли бе този студен и отблъскващ глас да е същият, шепнал някога на испански нежни любовни слова?
Стив я остави да падне отново върху възглавниците, без да може да различи в очите му нито искрица на състрадание. Мъжът стоеше там и я гледаше така, сякаш бе някоя непозната, към която не изпитваше нищо.
— Е, Джини?
Тя се опита да му се противопостави. Отчаянието придаде на гласа й гневна нотка.
— Нямаш право да се отнасяш с мен така… така арогантно! Нямаш изобщо никакви права над мен! Трябва да си се побъркал, за да ме донесеш тук. Всички са долу… баща ми, Иван…
— Ах, да! — устните му се разтеглиха в добре познатата й, омразна подигравателна усмивка. — Оскърбеният ти съпруг, който така се е разбързал да защитава честта си, както и онова, което е останало от твоята. От забележката ти за „останалите“ заключавам, че любовниците ти се редят на опашка. Това да не е някоя игра, която харесва и на двама ви? Да не би към нея да спада и изповедта след това? Или до изповед прибягваш единствено тогава, когато някой ти е омръзнал и искаш да се освободиш от него?
— Престани най-сетне! Ти си най-отвратителният човек, когото познавам — измъчено прошепна Джини, извръщайки глава настрани. — Стив, остави! Остави ме! Нищо не съм разказвала на Иван. Мислиш ли, че се гордея с това, което се случи днес следобед? Но той изглежда научава всичко! Каза, че можел да изпрати хора да ме следят. Каза…
— Откъде можеше да знаеш, че по мен е стреляно, Джини? Това бе първото, което изрече.
— Защото той каза… каза, че имал начин да се оправя с такива като теб. Мислиш ли, че щеше да се задоволи с един преследвач, ако му бях казала, че „слугата“, в изневяра, с когото ме обвинява, си ти? Баща ми е обяви награда за залавянето ти, знаеш нали? Иван би изпратил… мисля би изпратил по петите ти цяла армия само ако заподозреше нещо.
— Добре. Да приемем, че е така. А останалите? А Карл Хоскинс? Някой се опитва да ми припише това убийство. Говори се, че след спора ни съм се върнал, за да сложа точка. Имах дяволския късмет да притежавам алиби, доказващо, че по това време съм бил на триста мили от там! — Сега тонът му отново бе станал саркастичен. — Може би и ти не си в течение. Боже мой, толкова се радвам, че вече не съм твой съпруг. Прекалено много усилия би ми коствало да си разчиствам сметките с тълпите твои любовници!
Очите на Джини отново спряха върху него. Изразът й бе като на някое пленено, отчаяно животно.
— Как можа да го кажеш? За какво изобщо говориш? Аз убих Карл Хоскинс! Щом си толкова осведомен, защо не го знаеш? Може би просто си искал да измъкнеш признание от моя страна? Аз го убих. Ударих го с бутилка от вино, след като той… о, Боже, защо трябваше да отваряш дума за това? Не ми ли причини достатъчно мъка?
Гласът й бе станал по-тих и той безмилостно я прекъсна.
— Забивала ли си нож в гърлото му преди или след удара с бутилката? Изглежда ти е станало навик да наръгваш мъжете, които са те изнасилили, не е ли така? Но едва след като са те имали няколко пъти! Същото се опита да сториш и с мен, помниш ли? Да не би това да е твоят начин да се освобождаваш от любовниците, от които си се преситила?
От унижение и гняв тя се опита да издере лицето му. Сякаш само това и бе чакал, той улови китките на Джини, вдигайки ги над главата й, докато притискайки я с тялото си не я накара да се усмири. Сега лежеше върху нея, сякаш се готвеше да я изнасили.
— Проклятие! Отговори!
Тя неистово мяташе глава насам-натам върху възглавниците, докато очите й не се наляха със сълзи на отчаяние и болка.
— Мразя те! Мразя те! Съжалявам, че Иван не е успял да те убие!
— Вече съм го чувал от устата ти, а няколко минути по-късно бе вдигнала крака. Допускам, че междувременно ти е станало навик! Каза ли го и на Иван, преди да се откажеш от съпротивата и паднеш в обятията му? В душата си не си нищо повече от най-обикновена уличница, Джини, а аз се оказах истински глупак, не желаейки да го приема. Но, слава Богу, сега това е грижа на съпруга ти!
Тя трябваше да знае, че не бива да изразходва силите си в безсмислена борба. Познаваха се прекалено добре, тя и Стив. Нали винаги в подобни ситуации бе излизал победител. Можеше да й причини болка, да я нарани, да я насили… дори да я намрази толкова много, колкото сега. И все пак, както сам така брутално й бе припомнил, дори и да я накараше да го желае в момента, когато го мразеше повече от всичко, едничката й малка победа бе тази, че и сам той не можеше да скрие желанието си.