— Имало ли е панаир в района на Макстън, когато Стамнакър е била убита?
— Не, но след няколко дни откривали окръжния панаир в Лъмбъртън, най-близкия по-голям град.
Тя ми подаде поредното фотокопие на реклама за летния панаир и отново посочи нещо: този път текст, гласящ „50 БЕЗОПАСНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ОСИГУРЕНИ ОТ «СЪДЪРН СТАР».“
— Издирих и „Съдърн Стар“ в „Аутдор Трейд енд Индъстри“. Компанията е основана малко след края на Втората световна война. Седалището им е в Бирмингам, но пътуват из всички южни щати, за да инсталират съоръжения. Осигуряват и хоп-троп атракциони и оператори за тях.
Усмихнах се. Явно тя не беше забравила съвсем дъра-бъра. Хоп-троп бяха съоръжения, които лесно се монтират и демонтират. Ако сте се возили на „Шашавите чашки“ или на „Полска мишка“, значи сте били на хоп-троп съоръжение.
— Обадих се на завеждащия съоръженията в „Съдърн Стар“. Казах му, че през лятото съм работила в Джойленд и че пиша курсова работа по социология за увеселителната индустрия. Което като нищо мога да направя. При толкова насъбран материал ще е фасулска работа. Обясни ми, както се досещах вече, че в тяхната работа има голямо текучество. Не помнеше дали са наемали някого от шоуто на Уелман, но твърдеше, че е напълно възможно да са взели някой и друг общ работник или оператор. Така че онзи, който е убил Диди и Клодин, може да е бил на панаира и Дарлийн Стамнакър да го е срещнала. Панаирът не е бил официално открит, но много хора отиват да гледат как се подготвят съоръженията. — Тя ме погледна в очите. — Според мен тъкмо това се е случило.
— Ерин, спомената ли е връзката с панаирите в статията в „Нюз енд Къриър“, публикувана след убийството на Линда Грей? Или може би трябва да я нарека „връзката с увеселителните паркове“?
— Не. Може ли още една глътка от бутилката ти? Втресе ме.
— Ако искаш, ще влезем в…
— Не. Втриса ме всеки път, като преглеждам материалите за убийствата.
Подадох й бутилката, изчаках я да отпие и аз сторих същото, после подхвърлих:
— Може би ти си Шерлок Холмс. Ами ченгетата? Мислиш ли, че са пропуснали тази връзка?
— Не съм сигурна, но предполагам, че се е случило тъкмо това. Ако беше детективски сериал по телевизията, щеше да има едно умно старо ченге, тип лейтенант Коломбо, който щеше да види общото между случаите и да сглоби парченцата от пъзела. Но в реалния живот тези ченгета са рядкост. Пък и в случая е трудно да се види общата картина, защото убийствата са били извършени в три щата и в разстояние на осем години. В едно можеш да си сигурен: ако престъпникът някога е работил в Джойленд, отдавна е напуснал. Разбира се, текучеството в увеселителен парк не е толкова голямо като при пътуващите компании като „Съдърн Стар“, но все пак много хора напускат и постъпват нови.
Знаех го от първа ръка. Операторите на съоръжения и обслужващите павилионите не са най-уседналите хора на света, а потръчковците идваха и си отиваха, когато им скимне.
— Още нещо ме тревожи — добави тя и ми подаде десетина снимки. На бялото поле на всяка беше написано: „ФОТОГРАФИЯ, ЗАСНЕТА ОТ ВАШЕТО ХОЛИВУДСКО МОМИЧЕ В ДЖОЙЛЕНД.“
Прегледах ги и ми се прииска още една глътка алкохол — бяха снимки на Линда Грей с убиеца й.
— Боже мой, Ерин, тези не са от вестниците. Откъде ги взе?
— От Бренда Рафърти. Подмазах й се мъничко: колко съм й благодарна, задето беше като майка за нас, Холивудските момичета, — но си струваше, защото ми свърши работа. Това са нови копия, направени от негативи, които тя държи в личната си картотека. Ето нещо интересно, Дев. Виждаш ли какво има на главата на Грей?
— Да. — Диадема, беше казала госпожа Шопло. Синя диадема.
— Бренда каза, че диадемата е била заличена на снимките, дадени на вестниците от полицията. Смятали, че ще им помогне да заловят убиеца, но ударили на камък.
— И какво те тревожи?
Бог ми е свидетел, че всички снимки ме тревожеха, дори онези, при които Грей и кавалерът й бяха на заден план и се разпознаваха само по нейната блузка без ръкави и диадемата й и по неговата бейзболна шапка и тъмните му очила. Само на две двамата се виждаха ясно. На първата бяха при въртележката „Летящи чашки“ и той беше сложил длан на задника на „дамата“ си. На другата — най-качествената от всички — бяха на стрелбището „Ани Оукли“. Само че на нито една лицето на мъжа не се виждаше добре. Можех да се размина с него на улицата и да не го позная.
Ерин взе снимката, направена при въртележките.
— Виж му ръката.
— Да, татуировката. Виждам я, госпожа Шопло ми каза за нея. Какво е според теб? Ястреб или орел?
— Мисля, че е орел, но това няма значение.