Версията ни бе простичка и Майк не беше замесен. Проявил съм интерес към убийството на Линда Грей заради легендата, че призракът й обитава „Къщата на ужасите“ в лунапарка. Обърнал съм се за помощ към моята приятелка и колежка от Джойленд Ерин Кук. Снимките на Линда Грей и убиеца й са ми напомнили за някого, но едва след деня, прекаран от Майк в Джойленд, ми е просветнало кой е той. Преди да позвъня в полицията, Лейн Харди ми се е обадил, заплашвайки да убие Майк и Ани, ако не отида спешно в Джойленд. Дотук всичко бе вярно с изключение на една малка подробност: че Ани ми е дала телефонния си номер, за да й се обадя, ако има промяна относно уговорката Майк да посети парка. (Показах визитката на водещия разследването детектив, който не й обърна внимание.) Казах, че съм се обадил на Ани от пансиона на госпожа Шопло, преди да тръгна за Джойленд, за да я предупредя да заключи вратите, да позвъни на полицията и да не мърда от къщи. Тя заключила вратите, но не изпълнила заръката да не мърда от къщи. Нито пък позвънила на полицията. Страхувала се, че ако Харди види светлините на патрулката, ще ме убие. Затова взела една пушка от сейфа и последвала Лейн със загасени фарове, надявайки се да го изненада. И успяла. Ето как тя стана МАЙКА ГЕРОИНЯ.
— Как го приема баща ти, Дев? — попита ме Ани.
— Освен дето обеща да дойде в Чикаго и да ти мие колата, докато е жив ли? — Тя се засмя, но баща ми наистина го беше казал. — Добре е. Другия месец се връщам в Ню Хемпшир. Ще прекараме заедно Деня на благодарността. Фред ме помоли да остана дотогава, за да му помогна със затварянето на парка, и аз се съгласих. Парите са ми нужни все пак.
— За учението ти ли?
— Да. Мисля да се върна в университета за пролетния семестър. Татко ще ми изпрати молба.
— Чудесно. Там ти е мястото, а не да боядисваш съоръжения и да подменяш изгорели крушки в увеселителен парк.
— Ще ни дойдеш на гости в Чикаго, нали? — попита Майк. — Преди съвсем да се разболея.
Ани се размърда неспокойно, но не продума.
— Задължително — отвърнах. — Как иначе ще ти го върна? — Посочих хвърчилото. — Каза, че ми го даваш само назаем.
— Тъкмо ще се запознаеш с дядо. Симпатяга е, като изключим, че е толкова заплеснат по Исус. — Той погледна изкосо майка си. — Поне аз така мисля. Има върховен електрически влак в сутерена.
— Дядо ти може да не пожелае да ме види, Майк. За малко да вкарам майка ти в сериозна опасност.
— Той ще знае, че не си го искал. Нямаш вина, че си работил с онзи човек. — Лицето на Майк се изкриви. Остави сандвича, взе салфетка и се изкашля в нея. — Господин Харди изглеждаше много симпатичен. Разведе ни къде ли не.
„Много момичета също са го смятали за симпатичен“ — помислих си.
— Никога ли не те споходи предчувствие за него? — попитах.
Майк поклати глава и пак се закашля, после отговори:
— Не. Харесвах го. Мислех, че и той ме харесва.
Сетих се как на виенското колело Лейн бе нарекъл Майк „сакато изчадие“.
Ани сложи ръка на тънкото вратле на сина си и промълви:
— Някои хора крият истинското си лице, миличък. Понякога отгатваш, че носят маска, но невинаги. Дори хора с много силна интуиция могат да се заблудят.
Бях дошъл да обядваме заедно, да ги закарам до летището и да се сбогуваме, но имах и друга причина.
— Ще те попитам нещо, Майк. За призрака, който те събуди и ти съобщи, че съм в беда в парка. Може ли? Няма ли да те разстрои?
— Не, само че не беше като по телевизията — някакво прозрачно същество, което кръжи във въздуха и стене. Просто се събудих… и привидението беше там. Седеше на леглото ми като истински човек.
— Ще ми се да не говорите за това — намеси се Ани. — Той може да не се разстройва, но мен ме… изважда от релси.
— Само още един въпрос и приключваме.
— Добре. — Тя се зае да разчиства масата.
Във вторник заведохме Майк в Джойленд. В сряда, малко след полунощ, Ани застреля Лейн Харди на виенското колело, като отне неговия живот и спаси моя. Следващият ден беше запълнен с показания пред полицията и с изплъзване от репортери. В четвъртък следобед Фред Дийн дойде да ме види и посещението му нямаше нищо общо със смъртта на Лейн Харди.
Само дето аз си мислех, че има.
— Ето какво искам да знам, Майк. Жената от „Къщата на ужасите“ ли беше? Тя ли дойде и седна на леглото ти?
Очите на Майк се разшириха.
— О, не! Тя си отиде, няма я вече. Отидат ли си веднъж, не се връщат повече. Беше мъж.
♥
През 1991, малко след шейсет и третия си рожден ден, баща ми претърпя сериозен сърдечен пристъп. Прекара седмица в окръжната болница в Портсмут, после го изписаха със строги наставления да пази диета, да свали десет килограма и да се откаже от вечерната пура. Той е сред малцината, които спазват лекарските указания, и сега, когато пиша тези редове, е на осемдесет и пет. Ако не броим отслабналото му зрение и износената тазобедрена става, още е в сравнително добра форма.