Никой досега не беше наричал Клатето „господин“ освен учителите, когато искаха да се заяждат с него и му викаха „господинчо“.
— Да? — рече той.
— Накъде е Лондон? — попита момчето. До него имаше картонен куфар, превързан с канап.
Клатето се замисли.
— Ей нататък — посочи той. — Абе що така няма никакви пътепоказатели?
— Наш Рон рече, че са ги махнали, та Фриц да не се сети кое къде е — обясни момчето. Беше подредило в редичка няколко дребни камъка на бордюра до себе си. Чат-пат вземаше по камък и целеше с голяма точност тенекията на отсрещния бордюр.
— Кой е тоя Фриц?
Иззад очилата, окото се втренчи в него с дълбоко подозрение.
— Фрицове наричат ГЕРМАНЦИТЕ — обясни момчето.
— Само че на мене ми се ще да дойдат тука и да поразпердушинят малко госпожа Денсити.
— Защо? Да не би да сме във война с германците? — попита Клатето.
— Ти да не си американец? Татко вика, че американците би трябвало също да се бият, ама те чакали да разберат на чия страна е победата.
— Ъъ… — Клатето реши, че май ще е най-добре за известно време да стане американец. — Да бе, да.
— Уха! Я кажи нещо на американски!
— Ъъ… ей ся. Републиканец. Майкрософт. Човекът Паяк. Окей?
Тази демонстрация на презокеански произход като че задоволи дребосъка. То пак замери тенекето с камък.
— Мама ме накара да дойда да живея при госпожа Денсити, а пък там кльопачката е пълен бълвоч! — рече момчето.
— Ти знаеш ли, тя ме кара да пия МЛЯКО! В къщи като си пиех нормално мляко, как да е, ама тука, знаеш ли, млякото го изкарват от на кравата ЦИЦИТЕ! С очите си го видях! Водиха ни в една ферма, където нагазваш в тор до шия. А знаеш ли яйцата пък откъде излизат? Буаааа! Госпожата ни кара да си лягаме в седем, пълен ужас! Пък и ми е мъчно за мама, затова съм тръгнал към къщи! До гуша ми дойде да бъда вакуиран!
— Ами то си боли — отвърна Клатето. — И мене са ме вакуирали, против тетанус.
Наш Рон разправя, че било голяма веселба, като завие сирената и хукнеш да се криеш в метрото — продължаваше момчето. — Наш Рон разправя, че в училището е паднала бомба и нямало никакви часове.
На Клатето му се стори, че е все едно какво ще отвърне. Всъщност момчето си говореше само. Поредният камък събори тенекето.
— Опа — рече момчето. — Много ми се ще да падне бомба връз ТУКАШНОТО училище. Само се заяждат с нас, щото сме от Лондон и знаеш ли к’во, онова диване Атенбъри ми открадна шрапнела! Наш Рон ми го даде. Голяма работа е наш Рон, вечно ми намира всякакви ценни работи. Пък вие тука си нямате шрапнели, нъц, нъц!
— Какво е това шрапнел? — поинтересува се Клатето.
— Абе ти наред ли си? Парчета от бомба! Наш Рон ми рече, че Алф Харви си бил направил цяла колекция и имал парче от „Хайнкел“! Наш Рон вика, че Алф Харви си бил намерил истински нацистки пръстен с истински нацистки пръст вътре! — Момчето се загледа замечтано, сякаш несправедливо го бяха лишили от неописуеми съкровища. — Хм! Наш Рон вика, че другите хлапета от улицата вече са се върнали, и тъй като се смятам за достатъчно голям, съм тръгнал да си ходя и аз.
Клатето никога не беше залягал особено над историята. Що се отнася до неговото мнение по въпроса, историята беше нещо, което се случва на другите.
Той смътно си спомняше някакво телевизионно предаване, в което показаха филм, сниман по времето, когато хората са били толкова бедни, че можели да си позволят да бъдат само черно-бели.
Дечица с етикети, окачени на вратовете, които чакаха по разни гари. И всичките възрастни до един с шапки…
Евакуация — това беше. Изпращали са ги от големите градове, за да не ги бомбардират — такъв беше смисълът на думата.
— Коя година сме? — попита той.
Момчето го погледна изкосо.
— Ма ти си шпионин! — възкликна то и се изправи. — Нищичко за нищичко не знаеш! Не си американец, щото съм виждал американци на снимка. Щом си американец, къде ти е пищовът?
— Я не се прави на тъп, не всички американци носят пищови — скастри го Клатето. — Много от тях нямат оръжие. Е… поне има и такива, дето нямат.
— Наш Рон вика, че във вестника пишело нещо за германски парашутисти, дето скачали, маскирани като монахини. — Момчето заотстъпва назад. — На мене ми се струва, че ти може да си и парашутист, ако има такива огромни парашути.