Що се отнася до Клатето… От Клатето дори и компютърен хахо не ставаше, Той ИСКАШЕ да бъде сред хаховците, луднали по компютрите, обаче те не го щяха. Вярно, имаше значка, на която пишеше „Компи-хахо“ и вечно се бъзикаше с електрониката. Клатето искаше да бъде хлапе с очила като дъната на шишета от мляко и развлечен анорак, което пише невероятни компютърни програми и на двайсет години става милионер, но сигурно щеше да се примири с това да бъде само човек, чийто компютър не се размирисва на изгоряла пластмаса всеки път, когато го пипне.
А пък Джони…
… ако полудееш, усещаш ли се, че си полудял? Ако не си полудял, как да разбереш, че не си?
— Не беше лош тоя филм — разправяше Клатето. Бяха ходили на кино в „Блекбъри Одеон“. Общо взето, гледаха всеки филм, чието заглавие обещаваше някъде из него да се мерне лазерен лъч.
— Но не може човек да пътува във времето, без да се набърка в нещо — възрази Йонеса.
— Тъкмо там е работата — обади се Бигмак. — Тъкмо ЗА ТОВА става въпрос. Не бих имал нищо против да постъпя на работа в полицията, ако имаше ПОЛИЦИЯ НА ВРЕМЕТО. Значи, връщаш се години назад и казваш „Ей, ти ли си Адолф Хитлер?“ и като ти рече „Ахтунг, аз съм, яаа…“ Па-па-па-па-па! С картечницата-помпа. Няма човек — няма проблем.
— Да, ама ако без да искаш застреляш собствения си дядо? — попита търпеливо Йонеса.
— Няма начин. Той изобщо не прилича на Адолф Хитлер.
— Да, ама ти не си чак толкоз добър стрелец — обади се Клатето. — Нали те изритаха от клуба по пейнтбол?
— Щото ги беше яд, че не се бяха сетили за ръчна граната с боя, преди аз да им покажа как става, само заради това беше.
— Това беше КУТИЯ С БОЯ, Бигмак. Двулитрова.
— Да бе, вярно, обаче в оня кунтекс беше ръчна граната.
— Казаха, че поне капака можеше да поотвориш малко. Шон Стивъис после са го шили.
— Ама аз нямах предвид да застреляш ТОЧНО дядо си — прекъсна ги на висок глас Йонеса. — Исках да кажа, че ако се набъркаш в нещо, можеш и да не се родиш, или пък твойта машина на времето никога да не бъде изобретена. Също като в оня филм, дето изпратиха робота назад във времето да убие майката на момчето, което щом порасне, ще победи роботите.
— Биваше си го тоя филм — обади се Бигмак и надупчи притихналите магазини с невидима картечница.
— Но ако момчето никога не се беше родило, откъде те щяха да знаят за него? — попита Йонеса. — Аз нещо не го схванах това.
— Ти пък откъде се извъди такъв спец? — попита Клатето.
— Ами, имам у нас цели три рафта видеокасети със „Стар Трек“ — обясни Йонеса.
— Акъл-анорак!
— Хахо!
— Трейнслотър!
— Както и да е — рече Йонеса. — Ако промениш нещо, може най-накрая изобщо да не се върнеш назад във времето, и в същото време пак да си си там, в онова време. Хубаво, обаче първо на първо ти никога не си ходил там и затова няма да можеш и да се върнеш, тъй като никога не си ходил. Или пък дори и да можеш да се върнеш, ще се върнеш в друго време, в паралелно измерение, един вид, защото ако онова, което си променил, изобщо не се е случило, то ти нямаше да отидеш там, така че можеш да се върнеш само на място, където никога не си бил. И като заседнеш там, край.
Опитаха се да проумеят някак си това.
— Хмм, за да проумееш пътуването във времето, трябва да си луд — рече най-накрая Клатето.
— На, Джони, открива ти се възможност за кариера! — подхвърли Бигмак.
— БИГМАК! — скастри го Йонеса.
— Няма нищо — обади се Джони. — Докторът каза, че просто съм се притеснявал твърде много.
— С какви тестове те проверяваха дали си изперкал? — поинтересува се Бигмак. — Големи игли, електрошокове, такива ли работи?
— Не, Бигмак, не — въздъхна Джони. — Не е това. Просто ти задават разни въпроси.
— Какви? Като например „Ти откачалка ли си“?
— Страшно ще е хитро да се върнеш МНОГО, МНОГО назад във времето — рече Клатето. — При динозаврите чак. Никакъв шанс да утрепеш дядо си, освен ако той наистина не е изкопаемо. При динозаврите бива.
— Върхът! — възкликна Бигмак. — И ще мога да ги попилея с плазменото оръжие! Уха!
— Да бе, да — подбели очи Клатето — Това би обяснило сума ти неща. Защо динозаврите са измрели преди шейсет и пет милиона години? Защото Бигмак не е смогнал да ги подпука по-рано.
— Ама ти нямаш плазмено оръжие — възрази Джони.