— Джеси? Кой направи това? Трябва да е някой от нашите мъже. — Брийз произнесе неприлична дума. — Има само две причини, поради които мъжете ни хапят така. Или те е взел изотзад и ти си се борила, така че се е наложило да те е захапе, за да те принуди да останеш под него, или някой от моя вид се е чифтосвал с теб и те е захапал. Някои от човешките същества, спали с Видовете, молят нашите хора да ги хапят. Мислят си, че това е възбуждащо, но на мъжете ни е строго забранено да го правят.
— Забрави го — настоя тихо Джеси.
Другата жена пусна рамото й, изправи се и се втренчи в приятелката си.
— Ти си се чифтосвала с мъж от Новите видове. Или е било насила, или да ухапе партньорката си е било новост за него. Раната не е толкова стара. Затова ли плачеш? Искам име, сега!
— Моля те, Брийз! Не е така. Трябва да го забравиш!
— Ще се обадя на офицерите. Не разбираш сериозността на положението. Ако някой от нашите мъже принуждава жените да правят с него секс, или ги хапе за удоволствие, това трябва да се прекрати незабавно. — Брийз се запъти към вратата.
— Спри!
Другата жена се обърна и Джеси й отправи умолителен поглед, паникьосана от идеята приятелката й да съобщи за откритието си.
— Не е така.
— А как е? — Поредно ръмжене се изтръгна от гърлото на Брийз. — Ще позвъня на охраната.
Джъстис щеше да побеснее. Тяхната тайна щеше да бъде разкрита, ако се намесеха офицерите. Всяка частичка от страданието, което бе преживяла щеше да е за нищо и той да си помисли, че го е направила за отмъщение. Не беше дребнава.
— Ако ти кажа истината, ще се закълнеш ли, че няма да я повториш пред никого другиго?
— Няма да мълча, ако някой от мъжете ни е навредил на жена.
— Не се е случило онова, което си мислиш. Не беше по принуда, а… — Тя докосна следите от ухапване. — Това не беше просто един от вашите мъже, който хапе моя вид за забавление, по дяволите!
Брийз седна на леглото.
— Давам ти думата си. Говори!
Младата жена прехапа устни.
— В деня, в който Тами и Валиант се ожениха, срещнах един от вашите мъже. Бях нападната от наскоро освободени Нови видове и той ме защити. После вечеряхме заедно и едното нещо доведе до другото. Беше взаимно.
— Името му?
— Правихме секс по взаимно съгласие. — Надяваше се да избегне отговора.
— И той те ухапа? — Брийз навъсено се намръщи. — Сигурно си си променила мнението по време на секса и той се е опитал да те принуди да останеш под него? Те не могат да се контролират, след като започнат един път. Съжалявам, Джеси. Нарани ли те лошо?
— Изобщо не ми причини болка.
— Ти си се срещнала отново с него. Тук? — Погледът й се фиксира върху белега на рамото. — Това почти е зараснало. Ти си в Хоумленд от около три седмици, нали?
— Да, именно тук.
— Как се случи, че те ухапа?
— Правехме секс. — Тя замълча. — И той ме прикова със зъбите си. Каза ми, че е, за да не мърдам. Наистина ли трябва да го произнеса на глас?
— Ще ми го кажеш, ако не искаш да го обясняваш на охраната. Хайде, изплюй камъчето!
Бузите на Джеси пламнаха.
— Той се опита да бъде много бавен и нежен с мен, така че да не ме заболи, но аз исках да не се контролира. По някакъв начин успях да го постигна и той ме ухапа. Толкова е просто. Не ме нарани, а и той много съжаляваше, че го е направил, но това не беше, за да ми причини болка. — Брийз продължаваше мълчаливо да се взира в нея, запазвайки намръщеното си изражение. — Какво?
— Тогава защо плачеш? Да не би да живее в Резервата и е трябвало да се върне там? Знам, че някои от нашите хора, населяващи онова място, бяха тук преди няколко седмици. Кажи ми името му и ще го върнем обратно. Очевидно много ти липсва, щом плачеш в негово отсъствие.
— Ние повече не се срещаме. Скъсах с него.
— За какво ревеш? Да не си си променила мнението и да го искаш обратно при себе си?
— Иска ми се да беше толкова просто. — Сълзите й заплашваха да прелеят. — Трябва да ми обещаеш, че няма да споменеш нито дума пред никого. Наистина имам нужда от приятел точно сега, Брийз. Необходимо ми е да поговоря с някого. Някой, на когото да се доверя.
— Можеш да ми вярваш. Каква е тайната, която те кара да скърбиш? Няма да се откажа докато не разбера.