— По дяволите!
— Били са или хора, които ни мразят, или онези лешояди са търсили имената на Валиант и Тами. Някои от охраната се оплакаха, че папараци са дошли до портите да им предлагат пари срещу информация за двойката. Тормозили ги през целия ден и вечерта. И това продължава. Аз не бих пренебрегнал предположението, че са проникнали в офисите на Майлс и са направили да изглежда така, сякаш враждебно настроените групи са го сторили. Той се съгласи с мен, както и полицията, която разследваше, тъй като повредата не е голяма и нищо не е откраднато. Насочили са се направо към сейфа, сякаш са знаели къде да търсят.
— Само това ни липсваше.
— Имам още нещо да ти казвам.
— Страхотно. Какво друго е станало?
— Имахме две нарушения в Резервата. Нарушителите са били заловени преди да прескочат стените, но са успели да стигнат до ръба им, преди да бъдат задържани. Единият от тях е имал камера и е познат на полицията — има досие за нарушения — прави снимки на известни личности, които после продава на таблоидите. Вторият мъж е бил въоръжен и е декларирал, че ще убие жената, която се опозорява, като позволява на едно животно да се омъжи за нея пред Бога. Прехвърлихме ги и двамата на местния шериф. Единият от тях ще отиде в затвора, а другият ще бъде изпратен в болница за психиатрична оценка.
— Това ли е всичко?
— Да.
Джъстис въздъхна шумно, мислейки си отново за Джеси. Онзи човек с оръжието можеше да дойде за нея, ако някой узнаеше, че те двамата се срещат. Това само доказваше, че да бъде с него я поставяше в твърде голяма опасност. Може и да тъгуваше за нея и това го разкъсваше, но поне тя бе в безопасност.
— Джъстис?
— Тук съм.
— Майлс ще се срещне с теб, в офиса ти тук, в девет часа. Съжалявам, че те обезпокоих.
— Такава ми е работата.
— Лека нощ и се опитай да поспиш малко.
— Ти също. — Затвори телефона и се загледа в мястото, където Джеси бе седяла на облегалката на дивана.
Очите му се затвориха и той позволи на болката да го завладее. Пръстите му се свиха по-здраво около телефона. Желанието му да се обади в дома й бе толкова силно, че едва не му се поддаде, но това щеше направи нещата само по-трудни. Ще говори с нея утре, след като се върне в Хоумленд. Ще го направи преди събитието в бара утре вечер, което бе планирано да спомогне за заздравяване на отношенията между хората и Новите видове.
Трябваше да вземе решение дали да продължава да я държи в къщата до неговата. Беше прекалено съблазнително да бъде толкова близо до нея, а идеята Джеси да живее някъде другаде бе твърде трудна за възприемане. Може и да не беше в състояние да бъде с нея, но като знаеше, че тя е толкова наблизо, щеше да му е достатъчно.
Изправи се на крака, огледа стаята и се отправи към леглото. Съмняваше се, че ще заспи. Мислите му бяха твърде разпънати между безопасността на неговите хора и факта, че желаеше една червенокоска да го чака между чаршафите.
Главата му изпълниха образи на онова, което щеше да направи с Джеси, ако сега беше до него. Щеше да докосва и целува всеки сантиметър от тялото й. Членът му трепна само при мисълта за тази възможност. Закле се, че почти можеше да я помирише. Подуши стаята. Естествено, нейният аромат отдавна бе изветрял. Не беше останала и следа от него. Всичко бе само в главата му.
Мъжете, които се бяха съчетали, казваха, че са обсебени от нуждата да бъдат близо до своите половинки. Запъти се към банята и мисълта преминала през главата му го вледени. О, Боже. Тя не ми е половинка.
Спри! Не мисли за това! Достатъчно зле е положението и без тези налудничави мисли!
Той влезе в банята, светна лампата, стисна плота и се наведе напред. Вгледа се дълбоко в собствените си очи, видът им — толкова различен от човешкия — постоянно му напомняше, че животът го бе изправил пред трудни предизвикателства.
Ако някой друг мъж бе поискал да си вземе човешка жена за половинка, той щеше силно да го подкрепя в това му начинание. Щеше с радост да се справи с каквито и главоболия да възникнат от неблагоприятната ситуация. Щеше да намери най-добрия начин да се бори с възникналите заплахи и да се справи с тях. Нямаше нищо против предизвикателствата — животът щеше да бъде по-лесен без тях, но той не се плашеше от битки.
Разбира се, не неговата жена бе поставена в опасност. Джеси щеше да бъде като с нарисувана мишена на гърба, това щеше да доведе до много неприятности, а той се бе заклел да направи всичко по силите си, за да облекчи живота на Новите видове. От гняв хватката му се стегна върху ръба на плота и той се пропука под силните му пръсти. Джъстис погледна надолу, видя щетите, изруга тихо и пусна дървената повърхност.