— Виждам я — каза Бийст и кимна. — Иска ми се да сваля тази рокля от нея и да видя дали е мека навсякъде. — Той изръмжа. — Коя е тя? — Бийст многозначително погледна Джъстис. — Кой е човекът там? Искам името й, така че когато тръгна след нея да имам предимство. Мисля, че бедрата й перфектно ще паснат на раменете ми.
Мъжете се разсмяха, докато Джъстис поклати глава към Бийст във весело настроение.
— Тази, за която говориш, може би е Ели. Тя е тук тази вечер, но излиза рядко. Трябва да се спреш. Съчетана е с Фюри, а той ще постави собствените ти бедра около врата ти, преди да те напъха в торба и да те изпрати у дома в Резервата, затова че гледаш съпругата му. Единствената друга човешка жена, която може да е тук, е новата лекарка, която наех. Тя е привлекателна и е сама, но мисля, че не е готова за вас. Малко по-плаха е.
— Как й е името? — попита Бийст. — Ще накара ципа на панталоните ми да се пръсне, ако продължава да поклаща сладкия си задник още дълго.
Джъстис се ухили и се обърна, за да проследи накъде сочеше пръстът на члена на Съвета. Беше се запознал с новата лекарка Алисън Бейкър една седмица по-рано. Тя бе сладка, малко срамежлива и блага. Би било направо смешно, някой като грубия Бийст да се опитва да я съблазни и да споделят секс. Надяваше се само бедната душа да не се откаже от новата си работа от страх, без да осъзнава, че не я грози опасност.
Човекът можеше лесно да бъде открит по ниското и дребно тяло. Обхвана го ужас, щом разбра кой е източникът на ерекцията на Бийст. Черната й рокля засилваше още повече яркостта на косата й, която падаше чак до дупето й. Бледата й кожа почти сияеше в сравнение със загорелите Видове до нея. Там стоеше Джеси и това беше нейният сладък задник, за който Бийст си фантазираше. Яростта моментално го връхлетя и той не можа да си поеме въздух.
Тя танцуваше между двама мъже от Новите видове, твърде близко, за да не може да избегне допира до тях, и докато той я наблюдаваше, Джеси постави дланите си върху гърдите на единия, който беше с лице към нея. Джъстис си пое въздух, за да напълни изгладнелите си бели дробове, пред очите му се спусна червена мъгла, която почти го заслепи и той остана като замръзнал.
Присъстваха много хора — целият екип на работната група, част от човешките сътрудници, трудещи се в Хоумленд, медицинския персонал, включително и новата докторка.
Джъстис принуди тялото си да се отпусне. Вложи всяка частица от самоконтрола си, за да не скочи от стола, и се опита да бъде разумен. Тя танцуваше с мъжете, а не споделяше секс с тях.
Това беше парти. Нямаше опасност да си тръгне с единия от тях, та камо ли с двамата. Трябваше да измисли начин да я отведе у дома, без да прави сцени. Погледът му се стрелна наоколо, търсейки Брийз. Щеше да се наложи да поговори с нея насаме, да й каже, че Джеси е в опасност и да я накара да я придружи до жилището й.
— Виждаш ли, какво имам предвид? — засмя се Сийдър. — Аз танцувах с нея. Тя има най-малките и най-деликатни длани. Бих искал да ги прокара по мен. Човешките ръце са меки. Те нямат грапавината на мазолите. Обзалагам се, че усещането е по-хубаво, когато те погалят с нежни ръце.
— Харесва ми начина, по който тя се движи — изръмжа отново Бийст. — Представете си само ако е под вас.
Джъстис не трябваше да си представя. Той знаеше, какво е чувството Джеси да е прикована под него. Яростта го заля отново и той стрелна с поглед четиримата членове на Съвета. Те не му обръщаха внимание, а продължаваха да се взират в Джеси, сякаш бе заек, който искаха да хванат и да изядат. Стисна зъби.
— Заета е вече. Забрави за това! — Джъстис успя да запази спокоен тон.
Бийст го погледна.
— С някой от нашите?
Не отвърна нищо, бе твърде зает да се бори с гнева си.
Бийст сви рамене, загледан отново в Джеси.
— Ще й покажа колко съм по-добър от човешкия й любовник. Той е глупак, щом й е позволил да отиде някъде без него. Ще танцувам с нея и ще я държа в прегръдките си, за да съм сигурен, че никой друг няма да я докосне. Нейният човек не е достатъчно умен, за да успее да я задържи за себе си.
— Ами, ако е омъжена? — засмя се Сийдър.
— Ще се разведе. Техните мъже са твърде мекушави, за да задържат една жена. — Бийст посочи към Джеси. — Ето тази жена бих искал да задържа.
— Искаш я за половинка? — Сийдър погледна към непознатата.
— Да. Ако трябва да си избирам човешка половинка, ще взема точно тази. Мога да прекарам остатъка от живота си, чифтосвайки се с нея.