Джеси беше нервна, когато слезе от таксито и метна на рамо чантата си за фитнес. Гледката на протестиращите, които крачеха в близост до портата моментално я разгневи. Нямат ли си собствен живот? Нещо по-добро за вършене, отколкото да тормозят куп хора, които нищо не са им направили? Тя спря до прозореца на водача и му подаде три двайсетачки.
— Задръж рестото.
— Благодаря. — Шофьорът обърна на заден и си тръгна.
Докато се отправяше към портите, Джеси изучаваше мъжете и жените. Хоумленд беше основна база на Новите видове. Освен нея, бяха закупили огромна гориста местност, която бяха нарекли Резервата. Беше идвала тук и преди, но никога не й се бе налагало да минава през входните врати. Беше идвала с хеликоптера, за да остави новоосвободените жени и незабавно излиташе, без да напуска площадката за кацане. Сега щеше да живее и работи вътре в Хоумленд. Носеха се слухове, че Джъстис пребивава тук постоянно, а това означаваше, че най-вероятно ще го вижда понякога.
— Какво правиш тук? — Това беше мъж, около четирийсетте, който излезе от редиците на демонстрантите, и носеше плакат с надпис „Мерзости няма да бъдат толерирани, Възлюби Господа.“
Младата жена спря, вдигна глава и го огледа критично.
— Ти какво правиш тук?
Той се намръщи.
— Аз използвам моето право, като американец, да изкажа собственото си мнение.
Тя сви рамене.
— Аз пък съм тук, защото моят американски задник иска така. — Джеси направи още три крачки, преди идиотът да се размърда и с един скок да препречи пътя й. Тя се закова, тялото й се напрегна. Бе оценила мъжа като потенциална заплаха. Той беше с около тринайсетина сантиметра по-висок от нея и с биреното си коремче и слабите си ръце съвсем не бе в добра форма. С присвити очи, непознатият се бе втренчил в чантата й.
— Тук ли ще останеш?
— Много си умен. Да. Затова си нося сака.
Онзи се намръщи и я фиксира още по-ядосано.
— Не можеш да влезеш там. Това е свърталище на злото. — Джеси се изсмя високо. Реакцията й накара мъжа да побеснее. — Не ми ли вярваш? Словото Господне е на моя страна. Той ми каза да дойда тук и нека те да знаят, че не са добре дошли в Америка. Ние сме боголюбива държава.
Джеси обичаше типове като този — правеха я много щастлива, и тя се засмя.
— Леле! Бог ти говори?! Това е страхотно! Можеш ли да му предадеш, че искам световен мир и Елвис обратно? Мечтая си да го запозная с някоя готина метъл банда. Биха могли заедно да направят няколко жестоки парчета.
Мъжът я зяпна, но после затвори уста. Очите му се окръглиха, а лицето му почервеня.
— Ти ми се присмиваш?! Подиграваш се на Бог?!
— Не. Никога не бих се гаврила с Бог. Това, на което се подигравам, е, че ти си идиот, а не го осъзнаваш. Вместо да си губиш времето тук, по-добре оправяй собствения си живот. Чудя се, какво ще каже Господ по въпроса, задето съдиш другите? Спомняш ли си това? Аз да, от уроците по религия. Никога не съм виждала стикер, на който пише: „Исус или Бог те обича, само ако…“ останалото си го допълни. Вземи живота си в ръце и осъзнай, че ако Бог наистина ти говореше, той щеше да ти каже да вършиш по-добри неща, отколкото да си губиш времето, като досаждаш на добрите хора. Господ е любов и приемане, не глупост и омраза. — Тя погледна плаката, който той държеше, после вниманието й се върна обратно към мъжа. — Нуждаеш се от няколко урока допълнително, тъй като изглежда не знаеш, че вместо запетая, там трябва да е точка. Освен това, можеш да научиш и какво е състрадание. Знам, че е хубаво да се правят разходки навън, да се диша чист въздух, но го прави в парка, не тормози добрите хора, които се опитват да подредят живота си. И ти трябва да опиташ някой път. Може да те направи достоен човек. Иначе това, което вършиш в момента, е скапана работа. — Джеси заобиколи непознатия. Той беше шокиран, щеше да се пръсне от яд.
Младата жена забеляза двама мъже от Новите видове, които стояха на страж зад портата. Явно бяха чули всяка нейна дума. Тя държеше ръцете си така, че те да могат да ги виждат и се стараеше да изглежда безобидна, докато приближаваше към тях. Пазачите, които бяха тежковъоръжени, не помръднаха от местата си от другата страна на входната врата.
— Здравейте! Казвам се Джеси Дюпре. Ще бръкна много бавно в предния си джоб да извадя шофьорската си книжка. — Единият кимна в знак, че й разрешава. Тя извади свидетелството си за правоуправление и го подаде през решетките. — Рано тази сутрин Джъстис Норт е говорил със сенатор Джейкъб Хилс и ми е предложил работа в Хоумленд. Нямам точно определено време кога да дойда. Така че, ето ме тук.