— Няма да ме нараниш. — В сините й очи нямаше страх, но тялото й не се отдръпна. — Не съм изпитала болка и не се боя от зъбите ти. Няма да ме ухапеш толкова силно и да пробиеш кожата ми. Отказвам да повярвам, че си в състояние да направиш някое от тези неща. Напълно ще свикнеш след няколко нощи прекарани с мен.
Налагаше се да се махне, да избяга от нея, преди да се предаде на желанието си да бъде егоист. Народът му зависеше от него, трябваше да бъде силен, очакваха го, и той им бе обещал да го направи. Нищо добро нямаше да излезе от това да са заедно с Джеси.
Нейният вид не би разбрал и баща й нямаше повече да поддържа НСО.
Всички ще пострадат.
Негодуванието й към теб ще нарасне, когато към нея се насочат враждебно настроените групи, задето е останала да живее в Хоумленд. Не забравяй какво ти каза Валиант — как най-добрият приятел на Тами е прекъснал връзката им, след като тя отказа да го напусне. Кого ще загуби Джеси? Колко време ще й отнеме, за да те намрази? Затова е по-добре да я откажеш сега, преди някой от вас да пострада повече.
— Никога няма да има друга нощ за нас, повече няма да бъдем заедно. Съжалявам, но не можем да го направим отново.
Шокираният й израз го накара да потръпне.
— Какво? — Изненадата бързо се превърна в гняв, очите й се присвиха, а ноздрите й пламнаха. — Няма начин. Ти си привлечен от мен и аз чувствам същото. Ставаш параноичен.
— Така е най-добре. Харесахме се един друг, но това трябва да приключи.
Най-сетне тя се отдръпна и рухна по задник върху леглото. Вдигна брадичка и се втренчи в него.
— Просто си искал секс за две нощи. Разбрах. Заблудила съм се, като съм си мислела, че между нас има нещо, но очевидно не е така. Сега ми стана ясно.
Джъстис знаеше, че ще я нарани. Тя се опитваше да скрие болката, но изразителните й очи издаваха емоциите й. Погрешно бе приела думите му, че за него всичко е било кратък изблик на похот. Умният човек би й позволил да повярва в това, но неговото сърце имаше други приоритети. Той би предпочел да е честен, отколкото да я остави с чувството, че е отхвърлена.
— Не се доверявам на себе си, когато съм с теб, Джеси. Ти ме плашиш. Аз винаги се контролирам, но тази вечер не успях. Част от мен иска да те притежава във всяко едно отношение. Желая аромата ти и твоята близост. Аз… — Той си пое дълбоко дъх. — Не знам как да го обясня, но, дявол да го вземе, аз изгубих контрол и бих предпочел никога да не те докосна отново, отколкото да рискувам да те нараня.
Погледът й се смекчи, напрегнатите й рамене се отпуснаха.
— Няма да ме нараниш.
— Не мога да знам това, Джеси, нито пък ти.
— Наистина се опитвам да бъда търпелива с теб, но ти започваш да ме подлудяваш. Аз съм голямо момиче, зряла, и ако това е рисковано, то аз съм готова да се справя с последиците. Имам ти доверие и това е най-важното.
— Ти си човек. — Той приветства гнева й, заради мъката, която й причини. — Ето защо никога не се забърквам с някоя човешка жена. — Прокара пръсти през косата си, стисна зъби и опита да съсредоточи мислите си. — Най-добре е да сложим край на това, преди да е започнало.
— Ти наистина си уплашен. — Изведнъж тя се засмя. — От мен. Много смешно! — Погледът й обходи тялото му, преди да се вдигне към очите му. — Казахме, че ще спим заедно и аз държа на това. — Потупа по матрака. — Коя страна предпочиташ?
Джъстис искаше да остане, да я прегърне и да узнае за първи път в живота си какво е да не спиш сам. Жените му не искаха да остават по-дълго отколкото бе необходимо. Той се поколеба между нуждата да напусне и желанието да прекара повече време с Джеси. Желанието надделя. Беше само за една нощ, последната, която някога щяха да споделят и той отказа да се лиши от това удоволствие.
— Ще заключа и ще изгася лампите. Ще побързам.
— Аз ще оправя леглото. — Тя се засмя.
Джъстис излезе, преди да успее да промени решението си. Огледа къщата, заключи, изгаси навсякъде и бодро закрачи обратно към спалнята.
Джеси го проследи с поглед и усмивката й избледня в секундата, щом той напусна полезрението й. Джъстис бе инат, параноик и невероятно сладък. Мотивите, които бе изтъкнал, за да я напусне, преди връзката им да се развие, бяха правилни, но тя не се плашеше от предизвикателства. Бяха си прекарали добре заедно, той й липсваше и непрекъснато нахлуваше в мислите й, откакто се бяха запознали.