Някакво парене я накара да трепне. Изви глава, за да потърси източника. Очевидни червени белези от ухапване се смесваха с водата. Видя дупчиците от зъбите му и кървавото очертание на захапката му. Подложи рамото си под душа, отми шампоана, който я дразнеше и паренето спря.
Може би затова той не искаше някой да узнае, че двамата бяха спали. Джъстис Норт, могъщото лице на Новите видове, бе изгубил самообладание и бе забил зъбите си в човешко същество. Медиите щяха да подемат една толкова голяма история, с някакъв гаден, засукан сценарий, по начина, по който обикновено действаха, и тогава адът щеше да се отвори.
— По дяволите! — Спря водата, излезе от душ кабината и грабна една кърпа, за да се изсуши, колкото може по-бързо.
Вниманието й привлече опаковка парфюм, която бе извадила от чантата си и поставила на плота. Никога не използваше парфюм, баща й бе й взел този, докато плащаха новите й дрехи. Може би, все пак не беше толкова безполезен, колкото си мислеше. Новите видове мразеха изкуствените миризми, затова щеше да прикрие с него аромата на Джъстис. Пусна кърпата, грабна кутийката и, докато нахлуваше в спалнята, я разкъса.
Задави се леко, когато напръска въздуха около себе си с парфюма, миришещ на цветя, затвори очи и влезе цялата в облака. Беше се постарала да запази превръзката суха, а Новите видове имаха изумително обоняние. Можеха да подушат аромата му по косата й, но сега просто щяха да вдъхнат аромата на гардении.
— Гадост! Ако това не прикрие миризмата му, нищо няма да може. — Хвърли флакона на леглото, бързо облече дрехите, които бе свалила по-рано и си спомни, че трябва да вземе шишенцето, щом изтича от стаята, когато в предната част на къщата зазвучаха удари.
Джеси пръска с парфюм, докато препускаше към вратата, после метна флакона на дивана. Размаха бясно ръце, за да разпространи ужасната миризма, приглади късо изрязаната си тениска, за да се увери, че гърдите й не се показват и отключи входната врата.
Пред нея стояха двама офицери от Новите видове и гледаха мрачно. Джеси се въздържа да увеличи, колкото се може повече, разстоянието между тях и себе си. Двамата мъже бяха стиснали пистолетите си, взряха се в нея, преди да огледат стаята зад гърба й и единият от тях пристъпи, за да влезе в къщата. Тя разтвори ръце, хвана се за рамката на вратата и успя да го блокира.
— Какво става? Какво е това, автомобилна аларма ли?
Този, който искаше да влезе вътре, трябваше да отстъпи назад, за да не се докоснат.
— Вие ли крещяхте?
— Не. Бях под душа. Чух врявата, когато спрях водата. Щом това не е автомобилна аларма, да няма пожар?
Двамата мъже се спогледаха, след това се втренчиха в нея. Вторият си пое дълбоко дъх, помириса и направи гримаса. Ръката му се стрелна към лицето, за да запуши носа си и той отстъпи една огромна крачка назад. Другият направи същото. Тя не притежаваше острото им обоняние и въпреки това вонята на гардении почти бе напълнила очите й със сълзи.
— Може ли да претърсим къщата ви?
— Тук няма никой, освен мен. Мислите, че аз съм пищяла? Не, не съм. Може би някоя аларма е повредена и се е включила сама. Или вятърът я е задействал. Стават такива неща.
Те изглежда не знаеха какво да правят, но отстъпиха още назад, най-вероятно не се наслаждаваха на онова, на което миришеше.
— Всичко е наред. Радваме се, че сте в безопасност. Заключете вратата. Ако чуете или видите нещо, натиснете бутона на алармата. — Той посочи към стената.
— Разбира се. Няма проблем. Благодаря!
Джеси затвори вратата и я заключи. Облегна се на дървената й повърхност, отпусна напрегнатото си тяло и затвори очи. Пое си дълбоко дъх, направи гримаса и се отдръпна от вратата. Трябваше да проветри къщата, за да се отърве от вонята и отново да си вземе душ.
Джъстис плуваше поредната обиколка в басейна, когато чу скърцане и спря, стъпвайки на дъното. Той подуши, обърна се и локализира двама офицери по сигурността, приближаващи откъм страничния двор. Те щяха да използват портата там, за да го намерят, вместо да влизат в къщата му.
— Какво се е случило? Какво активира алармата? Чух я, че се включи преди малко. Наред ли е всичко? — Чувството за вина го загложди заради лъжата, а това бе нещо, което мразеше да прави. Но той имаше нужда от тази лъжа, за да защити Джеси. Съмняваше се, че те ще кажат на някого, но някои от хората му бяха приятели с човешките служители. Една неволна грешка и това щеше да достигне до неподходящи уши. Той нямаше да рискува така с нея. — Да нямаме пробив в защитата?