Единият от офицерите вдигна рамене.
— Чухме писък и рев.
— Аз изревах, но писък не съм чул — изложи им Джъстис своята версия. Посочи към дрехите си пред задната врата. — Препънах се в онзи стол, когато идвах насам, за да плувам след дългия тежък ден. Нараних си палеца и полудях от болка. Изревах, свалих си дрехите и заплувах, за да забравя гнева.
— Не си чул писък? — Вторият се намеси, намръщен.
— Не. Може би сте възприели удара на стола в стената като вик. Счупих го, когато се спънах в него.
— Съжаляваме за безпокойството, Джъстис. Помислихме, че може би са нападнали човека.
— Джеси Дюпре? Тя добре ли е?
— Добре е. Отидохме най-напред в нейния дом, но тя не склони да ни пусне да го претърсим.
— Тя мирише. — Първият прокле. — Като проклетите цветя.
— Парфюм — изръмжа другият. — Трябва да въведем закон, с който да им забраним да го носят тук, Джъстис. Носът ми още гори.
Джъстис скри усмивката си, знаеше, че това е трик на Джеси. Силният парфюм дразнеше носовете им и объркваше тяхното обоняние. Тя бе работила за Тим Оберто в специалната група и би трябвало да е научила слабостите на Видовете от членовете на екипа, които действаха в тясно сътрудничество с неговите мъже.
— Аз ще й изпратя бележка.
— Може би някой е гледал филм на ужасите. — Двамата офицери изглеждаха объркани. — В тях човешките жени крещят през цялото време. Ще трябва да попитаме всички дали не са гледали такъв филм, за да проследим източника на тревогата.
— Недейте да притеснявате другите. Единствената сама жена тук е Джеси Дюпре, а вие казахте, че е добре.
— Джъстис, да не си се наранил, когато си счупил стола? Мога да се обадя на някой да дойде да погледне раната.
Джъстис поклати глава, придвижвайки се към ръба на басейна.
— Добре съм. Това просто ме вбеси. — Мъжете се поколебаха. Джъстис излезе от басейна и се отправи към една кърпа, която бе захвърлил на шезлонга предния ден. Обви я около кръста си и повдигна вежди, когато се обърна към охраната. — Има ли нещо друго?
— Защо човешката жена живее тук? Не поставяме под въпрос преценката ти, Джъстис, само сме любопитни.
— Това е най-сигурната част в Хоумленд. Баща й е онзи, който бди над нас и действа по отношение на правните въпроси от наше име. Дадох му дума, че тя ще бъде в безопасност. Освен това последната й работа бе да спасява нашите жени и да ги води при нас. Джеси Дюпре е доверен приятел.
— Разбрахме — проговори единият от тях. — Благодаря за обяснението!
Джъстис изчака докато мъжете си отидоха, разтръска мократа си коса, опитвайки се да я изсуши малко. Обърна се, за да надникне през оградата към съседната къща. В спалнята на Джеси светеше. Той копнееше да прескочи стената и да почука на прозореца й.
Обхвана го разочарование, когато се извърна. Желанието и онова, което можеше да направи, бяха различни неща в този случай. Той бе изгубил контрол. По време на секс я беше накарал да кърви и бе привлякъл вниманието към тях с рева си от удоволствието. Това силно го безпокоеше, тъй като никога до сега не бе правил подобно нещо с жена. Тя бе извадила онази страна от него, която не би могъл да си позволи да освободи. Край!
Той трябваше да помисли, да прочисти главата си и да стои по-далеч от нея, докато си обясни как бе успяла да провокира в него потисканите и плашещи емоции.
Но едно нещо знаеше със сигурност — Джеси Дюпре го караше да полудява.
Глава 11
— Брийз! — Джеси се засмя. — Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?
— Пристигнах рано тази сутрин. — Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. — Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.
— Чувала съм за тях — даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.
— Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.
— Това е хубава новина.
— А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.