— Всъщност, работя тук. Това е дълга история.
— Наистина ли? — Очите на Брийз се разшириха. — И какво правиш?
Джеси обърна глава да погледне Бюти. Бе прекарала сутринта и голяма част от следобеда да й помага да се настани в общежитието на жените. Беше поела почти цялото пренасяне.
Тайни и Халфпринт бяха постоянни спътнички на Бюти и й помагаха. Единственото сътресение в почти плавния преход бе, когато Бюти съзря много по-високите от нея, с яко телосложение жени. Бяха я уплашили, но в момента тя седеше във всекидневната и разговаряше с половин дузина от тях без страх.
— Това е Бюти. Спасихме я преди две нощи от един имот във Вашингтон. Не съм наясно с всичко, свързано с новата ми работа, но засега й помагам да се адаптира към новия си живот. Тя го приема добре.
— Харесва ми името й. Отива й. Нейният избор е правилен. — Брийз се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Джеси.
— Всъщност, аз го избрах. Постоянно й казвам, че може да го промени по всяко време и се надявам, че ще го направи. Чувствам се малко странно да давам име на възрастен. — Джеси сви рамене. — Бях принудена да измисля набързо някакво и това бе единственото, което ми хрумна.
— Защо трябваше да й измисляш име?
Джеси стисна зъби.
— Понеже тя можа да си спомни само две названия, с които я бяха наричали, а те ме вбесиха толкова много, че не позволих на никого да й казва така. Трябваше да попълваме документи и я записах с това име, останалите отказах да запиша.
— Как са я наричали? — Лицето на Брийз се ожесточи.
— В действителност не мисля, че искаш да знаеш. — Джеси се вгледа в по-високата жена.
— Кажи ми!
Джеси въздъхна, преценявайки, че Брийз има право да узнае.
— Бяха я нарекли Мъд, а предполагам, че са я записали с името Мънки, когато е била по-млада. Това бяха единствените две имена, които можеше да си спомни.
Високата жена от Новите видове изръмжа и избълва поредица от проклятия, които биха накарали дори моряк да почервенее от срам.
Джеси кимна в знак на съгласие. Двете жени се взираха една в друга, докато гневът на Брийз се стопи.
— Благодаря ти. Името, което си й избрала наистина е хубаво и й подхожда. Мисля, че може да го запази, а ти си й направила много добра услуга.
— Благодаря. — Джеси се усмихна внезапно. — И така, радваш ли се, че най-после можеш да се наспиш спокойно сега, когато не си в хотела?
— Тами и Валиант вече се настаниха в дома си за постоянно. — Брийз се разсмя. — Джъстис каза, че сега, когато са женени, имат нужда от личен живот. Около тяхната собственост разположиха охрана, за да помага на Валиант да я пази. Може би това е нещо нормално за човешките същества и за Видовете, но никой никога не е правил секс толкова гръмогласно като тези двамата.
Джеси едва успя да потисне усмивката си, като си спомни за предната нощ. Тя и Джъстис бяха толкова шумни, че задействаха алармата за сигурност.
— Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. — Брийз я поведе към кухнята да вземе сода от хладилника. Посочи с ръка на Джеси да се настани на високото столче до плота. — Удряй! Обичам да го казвам.
Джеси седна до нея.
— Смесената двойка, която току-що се ожени, ъъъ, той е лъв, нали?
— Ние считаме така. Най-вече предполагаме за ДНК-то, с което сме били смесени, тъй като записите са били унищожени. С неговата окраска и индивидуалност, можем да приемем, че той е смес с ДНК на лъв. Какво за него?
— Запознах се с Джъстис Норт и той има същия вид на очите, както Валиант. Дали и той е лъв? — Това би обяснило рева при оргазъм.
— Неговата окраска не е същата. В свободното си време изучавам животните. Искам да опозная по-добре онова, с което сме били променени. — Брийз изглеждаше горда със себе си. — Мисля, че той е смесен с черен леопард — хората ги наричат пантери.
Въпреки шока, Джеси успя да задържи устата си затворена и да не зине.
— Не трябва ли косата му да е черна? Имам предвид, че Валиант има оранжево-червена коса, подобно на лъв. Запознах се с Флейм, той е със светлочервена коса, но има очите на котка. Това се забелязва дори от разстояние.
— Не мога да обсъждам това с теб, Джеси. — Брийз прехапа устни.
— Защо, не?