Выбрать главу

Брийз отново се поколеба, въздъхна.

— Ти си наш приятел, спасяваш жените ни. Знам, че може да ти се вярва. Някои от нас оцветяват косите си. Това е всичко, което мога да кажа.

Джъстис си боядисва косата? Това обяснява, защо на живо изглежда по-различно, отколкото по телевизията и на някои от снимките във вестниците. Разликата се дължеше на променения цвят на косата.

— Защо го прави? Искам да кажа, защо някои от вас правят това?

— Защото трябва да изглеждат повече като човешки същества. Но заради оцветяването ни, това понякога е трудно за постигане. Моля те, не го повтаряй пред никого! Мога да си навлека неприятности.

— Няма да кажа, имаш думата ми. Само като пример, някой, който е с руса коса, в действителност е чернокос?

— Точно така. Това на пръв поглед, го прави по-човешки и по-малко заплашителен.

Някой, който е пред очите на обществеността. Някой, който през цялото време си има работа с хората. Джеси опита да си представи Джъстис с черна коса, но не й се удаде. Изведнъж си обясни защо дългите му мигли бяха черни. От време на време забелязваше за кратко тъмно синьо в дълбините на очите му, но отдалеч те изглеждаха с най-тъмния нюанс на кафявото, граничещо с черно.

Как ли изглежда с черна коса? Един образ на чернокосия Джъстис проблесна в главата й. Плашещ. Страховит. Свиреп. Джъстис със светла коса имаше по-човешки вид и бе по-малко вероятно да изплаши някого. Имаше смисъл.

Джеси беше спала с мъж, чийто гени бяха променени с ДНК на пантера. Това обясняваше мъркането, котешките му очи и рева по време на секс. Беше раздрал завивките и скъсал матрака с ноктите си. Нокти като на хищник. Пантерите са опасни животни. Може би с право се страхува да не ме нарани.

— За какво си мислиш?

Джеси отклони вниманието си от своите мисли и насила се усмихна на Брийз.

— За един мъж.

— Сподели, приятелко.

— Не мога. — Джеси поклати глава.

— О! Питаш за нашите мъже, защото има причина, нали? Чух, че Флейм е разпитвал за теб. Той е от котешкия вид, и именно затова задаваш въпроси за Валиант, така ли? Ти се изпусна и спомена името му. Кълна се, че няма да кажа нито дума на никого. Флейм е привлекателен и е наслада за очите. А има и добро чувство за хумор.

Флейм? Джеси не знаеше, дали трябва да опровергае предположението на Брийз. Боеше се да не би приятелката й правилно да отгатне, че тя си мислеше за Джъстис. Затова само се усмихна.

— Флейм те харесва. Чух, че си му направила силно впечатление.

— Чула си? Той предложи да ме черпи бира и да ме разведе наоколо, за да се запозная с приятелите му.

— Трябва да му позволиш да го направи.

— В случая е налице „аз съм изцяло човек, той е от Видовете“.

— Не би била с един от нашите? — Усмивката на Брийз изчезна.

— Не е така. — Джеси прехапа устни, като внимаваше за думите си. — Веднъж разговарях с няколко от вашите мъже — излъга тя, измисляйки сценарий, в който щеше да вмести истинската си дилема. — Те, едва ли не, дадоха ясно да се разбере, че няма да спят с човешки жени. Той, искам да кажа, те изразиха мнение, че не биха се ангажирали с човеци и бяха категорични за това как твърде много се страхуват да не загубят контрол и да ги наранят.

— Този страх е основателен. Нашите мъже са силни и те доминират. Знаеш ли го?

— Повечето мъже са властни. Това е универсална черта, която идва с наличието на пенис.

Брийз не се засмя на опита й да се пошегува.

— Не. Вашите мъже казват на жените какво да правят, защото просто така искат. Нашите мъже доминират физически и трябва да го направят. Има голяма разлика.

— Може ли да ми обясниш? Наистина съм любопитна.

— Когато двойка от нашия вид прави секс, мъжът се чифтосва с жената като застава зад нея. Той използва зъбите си, за да я държи за рамото, ако почувства, че господството му е застрашено. Нуждата им да бъдат под контрол по време на секс е непреодолима. Трудно е да се опише, но има едно място от двете страни, ето тук… — Тя се пресегна и докосна раменете й. — … където, ако един мъж те държи със зъбите си, се чувстваш много добре и не боли. Никога няма да разкъсат кожата, ние знаем много добре какви инциденти могат да се случат, затова не се дърпаме.

Джеси я присви стомаха — тя имаше скрита превръзка под блузата си.

— Що за инциденти са това?

— Зъбите им могат да потънат достатъчно, за да пуснат кръв или да оставят белег по кожата. Случва се рядко, но имах мъж, който ме разкървави веднъж. Той уби един от техниците, дошъл да ме изведе от килията му, след като бяхме правили секс. Не искаше да ме пусне, нито пък да ме сподели с други мъже. Беше много властен. Обичаше ме и предполагам ме ухапа, за да покаже господството си и че съм негова; може би да ме маркира, защото аз не се опитвах да му се противопоставям по време на секс. Заяви, че вътрешностите му крещели, че трябва да ме задържи, а мъжете ни много добре знаят, че ние не желаем това. Ето защо не правим често секс с един и същи мъж сега, когато сме свободни. Искаме да сме сигурни, че те знаят нашето нежелание да ни държат, а това им напомня, че не трябва да се отнасят собственически към нас. Мъжете ни могат да бъдат опасни за вашия вид.