— Здравейте, господин Норт. — Беше се отказала да го нарича по име, откакто стана ясно, че той не иска никой да знае, че двамата са прекарали известно време заедно. — Благодаря ви за това, че нещата ми бяха доставени. Не знам защо сте разстроен, но ние вечеряхме. И вие сте добре дошъл да седнете, ако сте гладен.
Яростният му тъмен поглед срещна нейния. Джъстис изръмжа към нея и острите му зъби се показаха. Младата жена скръсти ръце пред гърдите си, докато се взираше право в очите му. Искаше да го попита какъв му е проблемът.
— Напуснете! — изрева той. — Веднага!
Двамата мъже минаха прилепени покрай стената на стаята, на безопасно разстояние, колкото може по-далеч от лидера си. Джеси погледна към масата и забеляза забравената торбичка с месо. Грабна я и се втурна след мъжете. Когато мина покрай Джъстис, също го заобиколи.
— Чакайте! — Двамата бяха на вратата, когато тя ги спря с вика си и им протегна найлоновия плик. — Забравихте това за приятеля си. Не знам какво става, но съжалявам за случилото се.
Найт я погледна.
— Никога на се взирай в очите на един Вид, когато ти ръмжи. Той е ядосан за нещо. — Мъжът взе торбичката. — Благодаря ти, Джеси. — Яростен рев изпълни стаята зад нея. Найт трепна и двамата мъже побягнаха.
Младата жена скръцна със зъби и бавно затвори входната врата. Чу как джипът потегли и направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои, преди да се обърне към бесния Вид зад нея.
Джъстис я изгледа свирепо от триметровото разстояние и отново й изръмжа. Котешките му очи блестяха с първична ярост, ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, перфектните му прави и остри зъби бяха оголени. Джеси го погледна, сега можеше да освободи собствения си темперамент — вече нямаше да се притеснява за свидетелите, бяха сами.
— За какво беше всичко това? — извика тя. — Аз ги поканих на вечеря, след като пренесоха багажа ми. Помислих си, че би било хубаво да спечеля приятели. Как си позволяваш просто така да нахълтваш в дома ми и да ги плашиш? Аз ли пропускам нещо или ти се самопокани? Не видя ли звънеца? Или ръцете ти са счупени, та не можа да почукаш?
Ново ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Той се пресегна, сграбчи вратовръзката си и я откъсна. След това посегна към сакото си, не си направи труда да го разкопчее, платът се разкъса и копчета заваляха върху плочките на пода. Джеси го наблюдаваше, гневът й избледня пред шока.
— Не приемай мъже в дома си и не ги кани да остават! — изръмжа той. — Те влязоха вътре и останаха твърде дълго! Когато не си тръгнаха, си представих най-лошото.
— Наблюдавал си къщата ми?
Джъстис изрита официалните си обувки и едната от тях удари дивана. Другата прелетя във въздуха и се удари в стената до вратата. Той дишаше учестено, всички следи от добре спретнатия, обикновено спокоен мъж, бяха изчезнали. Това беше една страна от него, която тя никога не бе виждала и трябваше да признае, че беше страшно. Опита се да прояви дързост, тъй като винаги й бе помагала в миналото.
— Защо наблюдаваш къщата ми? Забрави ли какво ми каза снощи, че няма да стъпиш тук отново? Спомням си този разговор много добре. Помня и как излезе през прозореца, за да не разбере някой, че могъщия Джъстис е бил в леглото с човек. Ти не се върна. Нима да спиш с мен е нещо досадно?
Той присви очи и изръмжа.
— Бягай! — предупреди я с дълбок глас. — Трябва да се махнеш от мен!
— Това е моята къща! — ахна тя. — Ти ще си тръгнеш. Аз няма да се крия, докато преодолееш изблика си на гняв.
Мъжът се хвърли напред. Джеси усети опасността незабавно. Това не беше бившият й съпруг. Той й крещеше, когато беше ядосан. Но този тук изглеждаше като дивак, когато се втурна към нея. Това предполагаше повече от викане.
— По дяволите — изруга тя. Напрегна се. И тогава си спомни думите на Брийз. Наведе надолу глава, затвори очи и замръзна. След това започна да се моли.
Новият вид се озова в непосредствена близост до нея, дишаше тежко. Сърцето й биеше лудо, докато се чудеше дали мъжът е в състояние да я нарани. Вече не беше сигурна в това. Секундите се нижеха бавно, сякаш мина цяла вечност. Дишането на Джъстис се забави, той пое няколко пъти дълбоко дъх. Обзе я облекчение, когато чувството на опасност премина. Съветът на Брийз бе попаднал точно в целта.
— Джеси? — Гласът му все още звучеше диво, но беше по-мек и не така заплашителен.