Тя отвори очи и се взря в гърдите му, които се намираха на по-малко от две педи разстояние.
— Какво? Безопасно ли е вече да се движа или ще ми причиниш болка?
— По дяволите! — изръмжа той и се извърна.
Младата жена погледна нагоре и видя гърба му. Тя не знаеше какво става и защо той действаше по този начин, но в този момент бе сигурна, че не иска и да разбере. Отправи се към кухнята, просто се отдалечи. Сега голямото пространство между тях й изглеждаше като наистина добра идея.
Разчисти масата, изплакна чиниите и ги подреди в съдомиялната машина. Не чу да се отваря предната врата, което означаваше, че той все още е там.
— Джеси?
Младата жена се обърна, за да открие Джъстис пред вратата на кухнята. Сега той изглеждаше нормално, с изключение да раздърпаното си облекло и липсващите обувки.
— Какво беше всичко това?
— Не мога да бъда с теб и това е причината. — Изражението му беше неразгадаемо. — Видях ги как пристигнаха и си помислих, че някой от тях те е докоснал, когато не си тръгнаха. Изгубих контрол. Ако те бяха пипнали, дори с пръст, щях да ги убия. — Гласът му се пречупи и той се прокашля. — Щях да убия собствените си хора. Вече съм спокоен, но ти никога повече не пускай мъже в къщата си. Никога повече не оставай насаме с някой от тях. Където и да е.
Джеси се вторачи в него, когато думите му достигнаха до зашеметения й мозък. Той не я искаше, но също така и не позволяваше на друг да я има. Кучият му син.
— Нека ти обясня как ще бъде, Джъстис. Ти не можеш да ми нареждаш кой може и кой не може да влиза вътре в дома ми! Аз работя за НСО, но личният ми живот си е само мой! Ти изгуби правото си да ми казваш мнението си — тя наблегна на последната дума — за онова, което правя или не правя, в секундата, в която реши, че не желаеш да ме виждаш повече. Ти не ме искаш, така че да не си посмял да ми заявяваш, че не мога да прекарвам времето си с други мъже.
Той се спусна толкова бързо, че тя нямаше време да се защити. Сграбчи я, светът се обърна с главата надолу и само шокът я предпази да му се противопостави, докато той крачеше към спалнята й, метнал я през рамо. Ритна силно вратата и тя се затвори с трясък след тях. Хвърли я по гръб в средата на леглото с едно бързо движение, което я остави замаяна за няколко секунди.
— Щом искаш мъж, ще имаш мен — изръмжа, като я изгледа свирепо. Пръстите му хванаха скъпата му риза между копчетата, и с един замах я разтвориха, разкъсвайки я на гърдите. Ръцете му се спуснаха към панталоните. — Аз съм единственият, който ще те докосва.
Джеси беше шокирана, но не и уплашена. Дишаше тежко, бе все още малко ядосана, но като прецени емоциите си, беше най-вече изненадана. Погледът й се плъзна по Джъстис, който в този момент скъса връвчицата, държаща косата му и тя се разпиля по раменете му. Гледката, която представляваше, беше нещо, което тя никога нямаше да забрави.
Мъжът изглеждаше секси, свиреп, първичен, всеки мускул в тялото му бе напрегнат от адреналина, който очевидно препускаше във вените му. Беше разкъсал и захвърлил надалеч панталоните си и така тя получи още едно огромно доказателство как се чувства той. Беше възбуден, членът му привлече цялото й внимание и това я разсея достатъчно, за да пропусне да забележи ръката му, която се стрелна и хвана глезена й. Той я дръпна към себе си, плъзна тялото й по завивката, а с другата си ръка стисна в юмрук панталоните й. Платът се разкъса и за секунда тя остана вцепенена от смайване, докато той напълно ги отстрани от нея.
Инстинктът и годината обучение си казаха своето, кракът й се изстреля и го блъсна силно в стомаха. Ударът беше достатъчен, за да изтърве глезена й и да запрати мъжа назад със силно изръмжаване от болка. Джеси се претърколи, приземи се на краката си от другата страна на леглото и го погледна в очите.
— Няма да ти позволя да ме нараниш. — Гласът й трепереше. Ръцете й се вдигнаха и заеха отбранителна позиция.
Новият вид се втренчи в нея, разтривайки корема си. Там вече имаше червен белег.
— Няма да ти причиня болка. Ще те чукам. Ти искаше да видиш истинското ми аз. — Той повдигна брадичка и разтвори широко ръце. — Ето ме, бебчо!
Глава 12
Мамка му. Е, нали аз му заявих, че искам да спре да се контролира. Предполагам, че е трябвало да бъда по-внимателна какво си пожелавам. Джеси избута назад мислите си, огледа го още веднъж обстойно и повдигна вежди.
— Хубава реч. Повдигна ми настроението. Това е сарказъм, ако си пропуснал най-важното. Забрави, Джъстис! Защо просто не препикаеш ъгъла на леглото ми, за да маркираш територията си? — Новият вид изръмжа, но младата жена вече не се страхуваше. Шокът й бе отминал и сега беше готова за мъжа. Ревнуваше я. Това я подразни повече от всичко. Джъстис не я искаше, но и не желаеше никой друг да бъде с нея. — Ако смяташ, че ще ти позволя да дойдеш при мен по този начин, помисли си отново. Ти ме заряза. Трябва да си тръгнеш, докато не разбереш какво искаш. Тогава ще говорим.