— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…
— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!
Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.
— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!
— Точно така — изсумтя, когато се обърна с лице към него. — Ето защо не мога да спя в леглото ти, по дяволите, нито дори да дойда в дома ти. Някой би могъл да разбере, че си с мен. Нима не каза това?
— Не исках да прозвучи грубо — изръмжа той. — Договорихме се да запазим връзката си в тайна. Ти каза…
— Не ми пука какво съм казала. Не знаех, че планираш да ме използваш и после да ме захвърлиш, независимо от чувствата, които споделяме. Това е резултатът. Ти не искаш никой да разбере, че великият лидер на НСО предпочита да се въргаля в леглото с човешка жена, но само една жена от Видовете може да му бъде съпруга. — Изгледа го свирепо. — Махай се и не се връщай! Няма да участвам повече в това, Джъстис!
Когато влезе в спалнята, той я последва. Тя се обърна и го видя, че приближава, затова се опита да затръшне вратата под носа му. Ръката му се стрелна напред и удари с отворена длан дървената повърхност, за да предотврати затварянето й. Бутна я рязко и я отвори.
— Не се срамувам от теб, Джеси! Това е само защото аз съм лицето на Новите видове. Какво ще кажат хората, ако разберат, че съм предпочел човешка жена. Рискувам адски много, като съм с теб, защото те желая толкова силно. Аз дори не те познавах, когато изготвях плановете за къщата. Не можеш да ме държиш отговорен затова. Настаних те тук, за да имаме възможност да бъдем заедно.
— Ти каза, че се надяваш, тя да няма проблеми да живее толкова близо до теб. НАДЯВАШ СЕ! Не надявах се. НАДЯВАМ СЕ! Сегашно време, вместо минало. Забелязах това. Сега се махай и иди да си намериш жена от Новите видове, която да ти подхожда! Някоя, за която ще искаш всички да узнаят. Разкарай се!
— Дявол да го вземе, Джеси! — изръмжа Джъстис. — Пропускаш най-важното. Аз рискувам адски много да бъда тук!
— Голяма работа! Не е риск, когато знаеш, че шансът някой да разбере, е минимален. Именно затова ме настани да живея в съседство. Можеш просто да прескочиш задната ограда така, както го направи онази нощ, когато хората ти се появиха на вратата. Точно така постъпи, нали? Просто прескочи стената и най-вероятно си се показал на собствената си врата, когато са дошли да те проверят как си. Не мога да продължавам по този начин и най-важното — не искам — освен ако не си готов да обявиш пред всички, че сме заедно. В противен случай, не желая да бъда с теб отново. Докажи ми, че представлявам много повече, отколкото някоя, с която спиш, докато изчакваш да дойде времето да си вземеш съпруга.
— Не мога да обявя публично връзката ни, Джеси. Дори и заради теб. — Погледът му помръкна, гняв стегна чертите му и меко ръмжене излезе през разтворените му устни. — Аз имам една цяла раса от хора, които гледат към мен и разчитат да се грижа за тях. Трябва да направя онова, което е най-добро за тях и като дам на фанатиците повод да се прицелват в нас, няма да им помогна ни най-малко. Когато разберат, че някой от нас е с човешка жена, онези маниаци изпитват истинска омраза. Ще бъдеш в опасност. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да бъдеш подложена на тормоз в най-добрия случай, или убита в най-лошия. Помисли за баща си, също.