— Предавам се — каза той и вдигна ръце.
Потта се лееше от Джъстис. Докато стоеше там, загледан надолу към приятелите си, осъзна, че ще носи доста синини в продължение на дни. Болката беше хубаво нещо — почувства се жив и част от гнева му се бе стопил.
Тайгър обърна глава да погледне колегата си.
— Виждаш ли защо ти казах да дойдеш — изръмжа той. — Никога не мога да го победя.
Последният изпъшка, потри едното си рамо и кимна.
— Той може да изглежда цивилизовано, но има страхотни бойни умения.
Тайгър срещна погледа на Джъстис.
— Чувстваш ли се по-добре?
— Да.
— Трябва ли да го правим всеки ден?
— По дяволите — промърмори Брас. — Надявам се, не.
Тайгър се засмя.
— Аз също. Лесно е да забравиш, че той е повече от едно красиво лице.
Джъстис поклати глава.
— Опитваш се да ме ядосаш отново.
— Не, само те дразня. Така правят приятелите.
— Мисля, че предоставихме задниците си да ги съдере от бой, за да изпусне парата. — Брас се изправи на колене, надигна се нагоре и стана на крака. — Така постъпват приятелите. — Приближи се и стисна ръката на своя лидер. — Недей да държиш тази гадост вътре в себе си. Ние сме винаги на твое разположение. Можем да правим това ежедневно, ако почувстваш необходимост да набиеш някого.
— Говори от свое име. Аз се пошегувах. — Тайгър се претърколи, изправи се на крака и се протегна, като леко се намръщи. — Имам нужда от гореща вана и жена, за да целуне контузиите ми. — Обърна се към приятеля си и усмивката му се стопи. — Каквото и да ти се случва, или говори с нас, или се опитай бързо да го оправиш. В последно време не си добре, задържаш всичко вътре в себе си, а ние сме семейство. Готов ли си да споделиш какво става? — Джъстис стисна устни. Джеси не бе за обсъждане. — Така си и мислех. — Тайгър застана пред него и го погледна в очите. — Предполагам, че отново ще повторим боя утре, ако си в лошо настроение. И на следващия ден. Все пак за това е необходимо време. Върви си вкъщи и стига си плашил всички. Вземи си почивен ден.
— Благодаря ви. — Шефът им бе признателен, погледна ги и двамата. — Имах нужда от това.
— Знаем. — Брас пусна ръката му. — Вземи джипа. Ключовете са там до ботушите ми.
Джъстис взе набързо душ в съблекалнята, облече се и махна с ръка на приятелите си, когато си тръгна. Прие ключовете, но знаеше, че няма да се върне в офиса. Борбата беше помогнала, но яростта още изгаряше душата му. Беше ядосан на живота; ядосан, че Джеси го бе изхвърлила и че я бе загубил.
Пое по частния път към къщата си, тъй като нямаше желание да отговаря на въпросите на офицерите, охраняващи портата за жилищната зона на Новите видове защо се прибира по обяд в дома си. Когато паркира взетия назаем джип на алеята пред къщата, някакъв звук го накара да се обърне и той проследи с присвити очи как Джеси приближава по улицата и паркира в съседство като избягваше да погледне в неговата посока.
Тя не му обръщаше внимание и това го вбеси. Той се поколеба и се огледа наоколо. Не забеляза никого наблизо. Обърна се и я видя как крачи бавно към своя вход. Спусна се бързо, сякаш със скоростта на светлината, и младата жена не го усети, когато застана зад нея. Тя отключи вратата, отвори я и влезе вътре. Обърна се и тогава го видя; очите й се разшириха.
Преди тя да успее да реагира, Джъстис нахълта вътре; ръката му се стрелна да затвори вратата, а тялото му застана между нея и бутона на алармата, за да не може да предупреди охраната да хукнат към дома й. Този път нямаше да се отърве така лесно от него.
— Трябва да поговорим.
В сините й очи проблесна учудване, но после бързо се присвиха от гняв. Радваше се, че не я бе изплашил — не такова беше намерението му — пристъпи по-близо до нея, нахлувайки в личното й пространство. Нейният аромат го измъчваше. Устните й се разтвориха и погледът му се спусна върху тях. Обзе го силно желание да я целуне и той стисна ръце, за да не вземе в шепи лицето й.