Глава 15
Бяха изминали две седмици на страдание, откакто бе изритала Джъстис от къщата си. Той я бе оставил на спокойствие и успяваше да я избягва напълно. Джеси насила насочи вниманието си върху Брийз.
Голяма сграда се извисяваше зад гърба на жената от Новите видове, очите й блестяха от вълнение.
— Това е то. Сега ще се забавляваш, Джеси.
— Това ли е големият ви терен?
— Да. Бар и дискотека в едно. Тук е мястото, където се срещаме с приятели или с мъже, с които бихме искали да споделим секс. Аз ще те запозная и ти ще намериш нови приятели. Танцуването е забавно, а ние ставаме все по-добри в това. Ели обича да танцува и ни учи на стъпките. Ще е по-добре за теб да направиш нещо повече, отколкото да работиш или да стоиш вкъщи.
— Обичам Ели — призна Джеси. Бе се срещнала с нея в женското общежитие, моментално си бяха паснали и бързо станаха приятелки. Ели бе първата жена-човек, омъжена за мъж от Новите видове. Тя работеше по няколко часа на ден в общежитието и се справяше идеално. Джеси прекарваше цялото си време там, когато не стоеше намръщена в своя дом. Изглежда работата й за НСО се състоеше в това да се навърта около жените им и да бъде тяхна приятелка.
— Аз също обичам Ели — призна Брийз.
— Тя е забавна и се надявам скоро да се почувства по-добре. Това със стомашния грип ме притеснява. Днес отново повърна.
— За нея се полагат лекарски грижи и скоро ще се оправи. — Брийз смени темата. — Разбра ли сега защо тя ми е най-добрата приятелка?
— Да.
Силна музика гърмеше от вътрешността на сградата, още преди да стигнат до двойните врати. Брийз отвори едното крило и махна на Джеси с широка усмивка да сподели клуба на Видовете. Това силно развесели Джеси, която тайно предполагаше, че вероятно вижда най-неудачния бар и танцов клуб изобщо, тъй като за тези хора парти обстановката бе нещо ново, но тя си обеща, че ще опита да се забавлява.
Помещението бе голямо, просторно и слабо осветено. До една от стените, в близост до входната врата, бе разположен барът, около него бяха наредени маси. Отстрани бяха добавени и маси за билярд и пинбол. В задната част на залата, няколко стъпала надолу, вниманието й бе привлечено от дансинг, изпълнен с движещи се тела.
Бе слисана да види там десетки жени от общежитието заедно с двойно повече мъже. Трябваше да има повече от над сто от Видовете; умението им да танцуват изглеждаше доста усъвършенствано. Наблюдаваше ги как се поклащат грациозно, движенията им бяха еротични, без изобщо да изглеждат идиотски. Повдигна вежди, но успя да сдържи усмивката си, когато вратите се затвориха зад тях, и Брийз, стискаща я за ръката, я задърпа към бара.
— Обичаме да танцуваме. — Брийз надвика музиката. — Хайде да пийнем по нещо.
Джеси си поръча коктейл — искаше да се почувства замаяна след седмицата, която бе преживяла, но забеляза, че повечето от посетителите пиеха сода направо от бутилките. Седнаха на бара, Брийз се изви в стола си, отпивайки от газираната вода и се загледа с копнеж в танцуващите.
— Иди танцувай, Брийз. Виждам, че ти се иска.
— Ела с мен. — Брийз я погледна.
— След малко. Най-напред искам да си довърша питието.
— Ела и ме намери, когато си готова. Нашите мъже са учтиви и няма да ти се нахвърлят. Трябва да им кажеш, че желаеш да споделиш секс с тях, ако искаш да вземеш някой вкъщи с теб. Обичам да танцувам! — Брийз скочи от стола си, остави содата и почти се затича към дансинга.
Джеси се зарадва, че не бе отпила още от напитката си, когато чу думите на другата жена, казани, преди да се отправи към площадката за танци. Да сподели секс? Да вземе някой в къщи? По дяволите! Отпи от чашата си, с надеждата, че новата й приятелка не очаква тя да се свърже с някой за една нощ. Беше разговаряла доста с жените и знаеше, че те го правят често, но не бе очаквала Брийз да си помисли, че Джеси може да се наслади на подобно занимание. Довърши питието си с тази мрачна мисъл, заседнала в ума й.
Барманката беше от жените Нови видове на име Кристмас. Беше по природа весела личност и се усмихваше през цялото време. Тя се приближи до Джеси с още един коктейл, след това се отдалечи. Младата жена сви рамене и отпи, възхищавайки се на обслужването. Тук не разменяха пари, очевидно не очакваха някой да брои питиетата, за да бъдат сигурни, че клиентите им няма да останат жадни.