Джеси се извърна в стола и започна да изучава танцьорите. Забеляза Брийз да танцува в интимна близост с висок мъж от Видовете. Мигновено се усмихна. Двамата се движеха едновременно, гърди до гърди, и флиртуваха неприлично. Тя почти можеше да си ги представи как правят секс, когато високата й приятелка се обърна в прегръдките на още по-високия мъж, залепи задника си до предната част на дънките му и се заизвива в ръцете му. С мисълта, че най-вероятно сама щеше да шофира до дома си, тъй като Брийз си бе намерила с кого да прекара нощта, Джеси отпи нова глътка от чашата си и реши да приключи с питиетата. Не желаеше да пие и да шофира, дори това да бе само една количка за голф.
Допи втория си коктейл и когато Кристмас срещна погледа й, Джеси поклати отрицателно глава. Барманката се оттегли и тя се обърна отново към дансинга. Брийз и мъжът танцуваха четири песни в бърз ритъм, но когато последната заглъхна, следващата беше меланхолична мелодия за бавен танц.
Голяма част от танцуващите напуснаха площадката, за да се отправят към бара. След като ги бе гледала как танцуват, беше сигурна, че трябва да са ожаднели.
Когато телата на дансинга оредяха, една танцуваща двойка привлече вниманието на Джеси. Усмивката изчезна от лицето й, болка прониза сърцето й.
Джъстис танцуваше с Кит — жена от Новите видове, с която често разговаряха в женското общежитие.
Нейната светлочервена коса падаше до раменете й. Бе висока около метър и осемдесет и имаше красиви котешки очи. Носеше черна кожена минипола и къса блузка, която откриваше стегнатия й корем.
Джеси огледа стройните й крака, които сякаш нямаха край, и сексапилните й обувки с високи токчета. Сигурно заради тях изглеждаше почти толкова висока, колкото мъжа, който я държеше здраво в прегръдките си и двамата се полюшваха заедно.
Джъстис беше страхотен танцьор. Нали е пантера, напомни си Джеси. Те бяха грациозни животни и това личеше от съблазнителния начин, по който се движеше. Мускулестите му ръце бяха голи, тъй като той носеше потник и плътно прилепнали, избелели сини дънки. Косата му бе пусната и без обичайната опашка той изглеждаше неприлично секси.
Жената се доближи плътно до него и започна да се обръща, докато залепи гръб в Джъстис.
Той протегна ръце, хвана бедрата й, движейки се еротично зад нея, сякаш правеха любов. Кит извърна глава, погледна към него и му се усмихна. Изглеждаха като перфектната двойка. Жената от Видовете беше смес с някаква порода котка, също като Джъстис. Беше идеалната му половинка.
Стомахът на Джеси се сви при мисълта, че това може би е жената, която един ден щеше да се настани в сегашния й дом. Очите й се напълниха със сълзи, но тя отказа да заплаче заради този задник и стисна зъби, за да се пребори с тях. Представата за тях двамата — заедно в леглото — бе ярка, така реална, както виждаше телата им да се движат в такт с музиката. Ръцете на Джъстис галеха бедрата на Кит. Едната му длан се плъзна около кръста й, за да я придърпа по-близо и жената се засмя. Тя се обърна, обви хлабаво ръце около врата му и потърка тялото си по цялата му дължина, а устните им почти се допираха.
Джеси се извърна, подпря се с крак на напречната пръчка на столчето, надигна се от мястото си и се наведе напред на плота. Трескаво погледна към другия край на бара и привлече вниманието на Кристмас. Каза само с устни: „Още едно, моля!“ и барманката кимна.
Облегна се назад в стола си и обърна глава, неспособна да откъсне поглед от подлеца, разбил сърцето й. Джъстис все още танцуваше с Кит, прилепена към него. Докато Джеси ги наблюдаваше, партньорката на любимия й отпусна тялото си, търкайки се в неговия скут и разпери дланите му върху голия си корем. Младата жена си наложи да се отвърне, защото бе твърде болезнено да гледа. Направи го точно навреме — Кристмас й подаваше коктейла. В знак на благодарност й се усмихна насила, изчака барманката да се отдалечи достатъчно и пресуши чашата си на няколко големи глътки.
— Джеси! — Флейм пристъпи към нея и се усмихна. — Ти си тук!
— Да. Как си? — Огледа го с щастлив поглед, защото с огромното си тяло скриваше от очите й сцената на дансинга. Той носеше потник, като повечето мъже там, и черен панталон. Косата му бе опъната назад в конска опашка.
— Добре съм. Ти изобщо не се обади.
Не беше го направила.
— Съжалявам. Това е първата вечер, в която идвам тук. Брийз ме доведе.