— Джъстис? По дяволите! — изруга Кит. Приближи се до Джеси и сложи ръце на хълбоците си. — Ти го подлуди! — нацупи се тя. — Толкова забавно си прекарвахме. И не харесвам баща ти, щом създава толкова тревоги на Джъстис заради безопасността ти.
Брийз пристъпи напред, гледайки объркано.
— Хайде, Джеси! — Подуши я. — Колко питиета изпи?
Говори, нареди на замаяния си мозък.
— Хм, няколко. — И затвори уста.
Брийз я поведе навън, качи я в голф количката и подкара към дома й. Между тях се установи тягостно мълчание. Джеси все още се чувстваше наранена от танца на Джъстис с друга жена, от унизителната сцена, която бе направил, а и наистина беше пияна. Не би трябвало да си поръчва трето питие.
— Ще те изпратя до стаята. — Другата жена я изгледа. — Видовете рядко пият алкохол. Той има неприятен вкус и мирише лошо.
— Казваш ми учтиво, че воня, нали?
Брийз отвърна със смях и й помогна да стане. Светът леко се олюля пред Джеси и тя си спомни, че не пиеше често поради една причина. Чувстваше се безпомощна. Ръката на приятелката й хвана нейната и я подкрепи.
— Ти си малка и не бива да пиеш това ужасно нещо, Джеси. Умна си и знаеш, че не е необходимо. Трябва да видиш колко некоординирани са движенията ти и как блестят очите ти.
— Това не говори добре за мен, нали?
— Не.
Джеси се засмя, харесваше й откровеността на Новите видове. Опита се да отключи вратата, но проклетата ключалка не искаше да превърти. Брийз тихичко изръмжа, дръпна ключа от ръката й и отвори. После включи осветлението.
— Ще ти помогна да си легнеш.
— Мога и сама да се справя. Това не е първото ми пиянско родео.
— Какво означава това? В бара нямаше бикове.
Джеси се разкикоти, щом погледна нагоре към високата си придружителка.
— Това е един израз. Имах предвид, че съм се напивала и преди. Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, но оттук нататък мога да се оправя сама.
— Сигурна ли си?
— Определено. Благодаря ти. — Тя се завъртя, залитна и се концентрира върху поставянето на единия крак пред другия. Вратата зад нея шумно се затвори, потвърждавайки, че приятелката й си е тръгнала.
Налегна я тежка депресия.
Джъстис и Кит изглеждаха добре заедно, и той може би не беше спал с нея в последно време, но интимният начин, по който жената от Видовете го докосваше, не оставяше никакво съмнение, че в миналото двамата са били любовници. Вероятно Джъстис го бе ударил на живот и флиртуваше с други жени, докато Джеси си стоеше у дома, нещастна. Това я подлудяваше и по-лошо — наистина й причиняваше болка.
Не беше сигурна дали й бе казал истината. Всичко, което знаеше, бе, че той можеше да чука всяка жена от Видовете в Хоумленд, по дяволите.
Горещи сълзи напълниха очите й и тя съжали за изпитите питиета, тъй като те я правеха много чувствителна и не особено разумна. Джъстис може и да беше кретен, но бе възбуждащ. Джеси обичаше да бъде в обятията му, той я караше да крещи в екстаз. Част от нея бе влюбена в него, но младата жена се изсмя над това.
— Имам лош вкус по отношение на мъжете — подсмръкна. Звукът на прекършения й глас и болката в него разбиха и последната частичка от самообладанието й и тя се разплака. Залитна към леглото, пропълзя върху него и легна, свила колене към гърдите си.
Беше се влюбила в работохолик, в лидера на Новите видове, в собствения си шеф. Това беше катастрофа още от момента, в който го бе видяла, толкова секси в прилепналия потник, а и тесните му дънки не й помагаха. Една жена би трябвало да бъде сляпа или мъртва, за да не забележи Джъстис.
— Джеси? — Ярка светлина заля спалнята, когато Брийз се втурна в стаята. — Да не падна? Удари ли се?
По дяволите! Младата жена избърса лицето си, подсмръкна и с мъка се раздвижи. Седна в леглото, но отказа да погледне към вратата.
— Добре съм. Плача, когато съм пияна. Това е нормално за човеците — излъга тя. — Мислих, че си си отишла.