— Може би той наистина ме обича, но сега е побеснял от гняв. Как да отида при него и да му кажа, че не искам развод и че… че го…
Джоан избухна в смях.
— Думите просто не искат да излязат от устата ви, нали? Вие го обичате!
Джудит кимна.
— Да, обичам го. И какво да правя сега? — Видът й беше толкова нещастен, че Джоан се трогна.
— Аз ще ви дам добър съвет. Само след няколко дни лорд Гевин ще падне в краката ви, ще видите.
Джудит се усмихна измъчено.
— Никога не съм преживявала това. Сигурно ще бъде прекрасно…
Новината, че лейди Джудит Аскот е помолила краля да разтрогне брака й, се разнесе светкавично в двора. Ала никой не подозираше за плана, който бе замислила Джоан.
Имаше само една възможност да укротят гнева на Гевин. Джудит трябваше да го накара да ревнува. Ако отидеше при него, той щеше да повярва, че я е покорил. А гордостта й не допускаше това.
Алън Феърфакс изяви готовност да й помогне.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Джудит и Алън Феърфакс оставиха зад себе си шума и бъркотията на кралския двор и се запътиха към гората, разположена извън стените на замъка. Разходката беше дълга и двамата й се наслаждаваха.
Следобедът мина прекрасно. Джудит слушаше с усмивка комплиментите на рицаря и отново и отново осъзнаваше колко малко мъже е познавала през живота си.
Алън беше приятен събеседник. Двамата се смееха и бъбреха и времето минаваше бързо.
Когато слънцето наближи хоризонта, Алън се надигна и заговори със съжаление:
— Време е да се връщаме. Жалко е, че тази великолепна разходка трябва да свърши.
— Аз също прекарах много приятен следобед. Освен това се радвам, че се отдалечихме от двора. Вечните им клюки и интриги са непоносими.
— Трябва да се чувствате поласкана, че се погрижихте за толкова много приказки. От години не е имало такива интересни събития.
Джудит избухна в смях.
— Не бъдете жесток с мен! Не ми говорете за миналото. — Тя го улови под ръка и го погледна с усмивка.
— Аха! — изсъска яден женски глас зад гърба й. — Ето къде сте се скрили!
Джудит се обърна стреснато и срещна горящия от омраза поглед на Лилиан.
— Той ще бъде мой! — изфуча жената и пристъпи към съперницата си. — Скоро ще ти се насити и ще се върне при мен.
Джудит видя безумния блясък в сините очи на Лилиан и се уплаши. Забравила всяка предпазливост, жената се хилеше коварно и показваше неправилните зъби, които иначе така умело криеше.
Алън се хвърли между двете жени.
— Вървете си! — заповяда той на Лилиан.
— Сега пък се криеш зад новия си любовник! — изкрещя вбесено тя. — Сигурно нямаш търпение да получиш развод! Още отсега се забавляваш с него!
Алън пристъпи към нея и впи пръсти в рамото й.
— Ако не се махнете веднага оттук, ще си имате работа е мен. Търпението ми е на изчерпване.
Лилиан го изгледа унищожително, но не посмя да възрази. Врътна се и се отдалечи с гордо вдигната глава. Джудит се загледа замислено след нея.
— Изглеждате уплашена — прошепна съчувствено Алън.
— Прав сте — отговори с въздишка тя. — Тази жена е способна на всичко. Винаги когато я гледам, ме обзема някакво странно предчувствие за беда. И в същото време изпитвам съжаление към нея, макар да ми е неприятелка.
— Не бъдете толкова великодушна. Спомнете си какво ви стори тази жена. — Алън направи още една крачка към Джудит. Беше замаян от красотата й. Златната коса блестеше на фона на залеза, а невероятните й очи го влудяваха.
Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните.
— Вие сте прекрасна жена, Джудит. — Целувката му стана по-настойчива.
Джудит беше изненадана. Не се отврати от целувката на Алън, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Гевин.
В следващия миг някой я сграбчи за рамото и я дръпна настрана. Тя политна към едно дърво и пред очите й притъмня. Когато се овладя и се огледа, Алън лежеше на земята и от устната му капеше кръв. Гевин стоеше заплашително над падналия, готов повторно да се нахвърли върху съперника си.
Джудит се втурна да помогне на Алън.
— Не го докосвай, Гевин!
Той я бутна настрана.
— Как смеете да се доближавате до жена ми! Заслужавате да ви убия! — изфуча вбесено той.
Алън се изправи и ръката му се стрелна към меча. В погледа му имаше омраза. Джудит се хвърли между двамата мъже.
— Защо искаш да се биеш за мен, след като заяви, че повече не ме искаш? — попита гневно тя.
Погледът на Гевин потъмня още повече.
— Какви ги говориш? Ти поиска развод, не аз!
— Ти ми даде достатъчно основания за тази стъпка! — отговори злобно тя. — През целия ни брак се караше с мен и ме ругаеше, докато аз бях готова да ти дам любовта си.