— Къде е Джудит, вещице? Няма ли най-после да престанеш да лъжеш!
Гевин го блъсна грубо настрана.
— Какво ти става? — изфуча ядно той. После се обърна към Лилиан: — Искам да чуя отговор на въпроса ми.
— Заповядай вътре. — Лилиан погледна лицето му и потрепери. — Ще видиш, че не е при мен.
— Тогава ще продължим пътя си. Жена ми беше отвлечена и трябва да я намеря. — Той се обърна и улови юздите на коня си.
— Гевин, не си отивай! — Лилиан се хвърли на гърдите му.
— Не ме напускай пак! Жена ти… жена ти е тук!
Гевин се обърна рязко. В този момент се обади Ела, която беше застанала на вратата:
— Съпругата ви е тук и се чувства добре. Ала ако продължавате да се отнасяте грубо с господарката ми, това ще се промени.
Гевин се озова с един скок при нея и хвана ръката й.
— Не ме предизвиквай, проклетнице! — После се обърна към Лилиан: — Къде е тя?
Устните на Лилиан затрепериха, очите й се напълниха със сълзи.
— Само си губим времето! — изкрещя сърдито Алън. — Ще преобърнем цялата къща и ще я намерим.
Гевин се обърна, за да влезе в къщата, и Лилиан изкрещя като безумна:
— Няма да я видиш никога повече! — Устните й се разкривиха в дяволска гримаса и Гевин за първи път видя изпочупените, изгнили зъби. — Никой няма да я намери! — изграчи тя. — Да не мислиш, че съм дала хубава стая на твоята уличница! Тя заслужава най-тъмния затвор!
Гевин не можеше да повярва, че тази истерична жена е милата, сладка и невинна Лилиан, която беше обичал.
— Тя спи с всеки, който й се изпречи на пътя! Само ти не искаш да видиш какво върши! Детето, което загуби, не беше твое, а на Демари! Аз ще те даря със синове! Само аз!
— Разбрахте ли най-после каква е жената, заради която Джудит трябваше да страда? — попита тихо Алън. — Радвам се, че имахте възможност да видите истинския й лик.
Лилиан се отдръпна по-далече от мъжете и очите й засвяткаха безумно. После събра полите си и хукна да бяга. Ела се втурна след нея. Алън понечи да ги последва, но Гевин го задържа.
— Трябва първо да освободим жена ми. После ще се занимая с Лилиан.
В това Лилиан се притискаше към стената и напредваше бавно, но упорито към другото крило на сградата. Лицето й беше мрачно, а сълзите в очите й бяха истински, защото бяха сълзи от гняв.
Гевин я гледаше, сякаш беше някое гадно насекомо! Тя не можеше да проумее станалото. Усещаше, че Ела я следва, но разумът й не работеше. Владееше я само една мисъл: онази другата й бе отнела Гевин и тя не можеше да го има.
Забързана, Лилиан изкачи стълбите на старата кула. Косата й беше разрошена, бонето падна на раменете й, но тя не забелязваше нищо. Блъсна вратата на стаята, в която беше заключена Джудит, и се втурна вътре. Джудит я погледна смаяно. Никога не беше виждала съперницата с в такъв вид.
Лилиан застана пред нея и я загледа с искрящи от гняв очи.
— Ти още ли продължаваш да си мислиш, че Гевин е твой?
Джудит се сви, сякаш я бяха ударили. Болката беше непоносима. Дебелите въжета стягаха китките и глезените й, нежната кожа беше разранена. Гърлото й пареше от напразните викове за помощ. Стените бяха твърде дебели и никой не я чуваше.
Лилиан грабна съдчето със запалено масло от поставката на стената и го размаха пред лицето на пленницата си.
— Ей сега ще те залея с вряло масло! — изкрещя разярено тя. — Да видим дали Гевин ще те хареса, като те види обезобразена! Аз знам как да си го върна!
— Не! — изпищя Джудит и се опита да скрие лице.
— Уплаши ли се, а? Сега и аз ще превърна живота ти в ад, както ти превърна моя! Бях щастлива, но ти се появи и развали всичко. Имах баща, който ме обичаше. Имах Гевин, който ме обожаваше, а после дойде и богаташът, който ме поиска за жена. Ти разруши всичко. Баща ми не иска да има нищо общо с мен, Гевин ме мрази, а съпругът ми е мъртъв. И всичко заради теб!
Тя сложи съдчето с масло върху плочата на печката.
— Трябва да го сгорещя още… още…
Джудит съзнаваше, че няма смисъл да разговаря с тази жена. Тя не беше вече господарка на разума си. Въпреки това реши да направи последен опит.
— Това няма да върне съпруга ви. А аз изобщо не познавам баща ви.
— Да не мислиш, че искам да си върна съпруга? Той беше свиня! Бракът ми беше ад! И пак ти си виновна, защото заради теб той реши, че не ме бива за нищо!
Джудит прехапа уста. Широко разтворените й очи се взираха ужасено в горещото масло.
— Елате с мен, господарю! — плачеше Ела. — Много ме е страх!
— Какво искаш? — изръмжа Гевин.
— Господарката ми е в беда! Страх ме е за нея.
— Какво ме е грижа за твоята господарка! — ядоса се още повече Гевин и я блъсна настрана. — Искам да знам къде сте скрили жена ми!