През всичките тези години Хелън Рейвдаун беше живяла в постоянен страх, че няма къде да скрие дъщеря си, че някой мъж може да я види и да поиска от Робърт ръката й. Мисълта да се раздели с единственото си дете я ужасяваше.
Джудит трябваше да постъпи в манастира на дванадесет години, но Хелън не можеше да се лиши от близостта й. Тя беше единствената светлинка в живота й. Сега трябваше да разбере, че егоизмът й е имал съдбоносни последици.
Джудит разполагаше само с няколко седмици, за да се подготви за женитбата с един непознат. Тя не знаеше що за човек е Гевин Аскот, но това не я вълнуваше особено.
Джудит не познаваше други мъже освен баща си и братята си. Страх я беше дори да си помисли, че й предстои да живее с мъж, който мрази жена си и я бие, който е необразован и се хвали с физическата си сила. Дали след десет години и тя щеше да трепери от страх като майка си?
Джудит потръпна и се надигна. Тежката златна материя на роклята й прошумоля. Не, мъжът, който щеше да стане неин съпруг, никога нямаше да я види уплашена и трепереща. Тя щеше да прикрива чувствата си и винаги да излиза пред него гордо изправена и спокойна.
В тези минути, които й оставаха да прекара сама в покоите си, тя имаше право да отпусне рамене и да даде воля на страха си. Не можеше да си представи живота с този чужд мъж и никак не се успокои от въодушевените разкази на слугините си.
Често беше чувала момичетата да говорят за любимия си, беше ги виждала щастливи и сияещи. Наистина ли имаше мъже, които можеха да бъдат нежни, да даряват любов?
Ще изчакам, каза си решително Джудит. Ако той се държи мило с мен, и аз ще бъда добра с него. В този момент тя даде клетва пред себе си, че няма да търпи съпругът й да се отнася към нея, както баща й се отнасяше с бедната й майка.
— Господарке! — Джоан се втурна възбудено в стаята. — Сър Рейн и сър Майлс са отвън… — Като видя учуденото лице на Джудит, тя побърза да обясни: — Това са братята на бъдещия ви съпруг. Сър Рейн иска да поговори с вас преди венчавката.
Джудит кимна и зачака любопитно посетителите. Бъдещият й съпруг очевидно не се интересуваше от нея. Вместо да присъства лично на годежа, беше изпратил малкия си брат. И сега не бе пожелал да дойде при нея, а беше натоварил с тази задача братята си.
Тя пое дълбоко въздух и се опита да прогони треперенето, което заплашваше да обхване цялото й тяло. Беше много по-нервна, отколкото признаваше.
Рейн и Майлс слизаха бавно по витата стълба. Бяха пристигнали в замъка на Рейвдаун миналата вечер. Гевин упорито отказваше да говори за предстоящата сватба.
Рейн неколкократно настоя пред него, че е редно да направи посещение на бъдещата си жена, но винаги получаваше мрачния отговор:
— Нали ще я гледам до края на живота си! Защо са ми кошмари още отсега?
Когато Майлс се върна от годежа, Гевин дори не го разпита как изглежда годеницата му. Рейн беше този, който непрекъснато задаваше въпроси и настояваше да узнае всичко за богатата наследница. Ала Майлс остана както винаги мълчалив. Рейн веднага усети, че малкият им брат крие нещо, и днес най-после разбра. Беше видял Джудит и това му стигаше.
— Защо не каза нищо на Гевин? — попита тихо той. — Нали знаеш какво очаква той и…
Майлс не го остави да довърши. Лицето му беше сериозно, ала погледът му блестеше от възхищение. Бъдещата му снаха беше наистина прекрасна.
— Ще му се отрази много добре, ако поне веднъж му се наложи да признае грешката си — проговори решително той.
Рейн разбра и се ухили. Знаеше, че понякога Гевин е ненужно строг с най-младия брат, и разбираше желанието на Майлс да си отмъсти.
— Само като си помисля, че ми предложи да се оженя за нея вместо него, и ми иде да си зашлевя шамар. Кълна ти се, ако я бях видял преди това, щях да се боря за нея с всички сили. Мислиш ли, че вече е много късно?
Майлс му отговори нещо, но Рейн не чу нито дума. Мислите му бяха при Джудит. Един-единствен поглед в дълбоките златнокафяви очи бе замаял главата му.
Докато стоеше пред нея, той не беше в състояние да промълви и една дума. Само я гледаше с нарастващо възхищение. Младата дама не се кискаше нервно като другите, нито беше плаха и покорна. Тя стоеше неподвижно пред двамата непознати мъже и ги гледаше със спокойно очакване.
Майлс трябваше да го смушка, за да заговори, фантазията на Рейн вече работеше на пълни обороти и рисуваше в съзнанието му невероятни картини: как качва Джудит на гърба на врания си кон и я отвежда някъде много далеч, за да остане насаме с нея…
Рейн се изтръгна от опияняващите мисли и се обърна затворнически към брат си.
— Знаеш ли какво, Майлс, и двамата ще дадем урок на Гевин!