— Какво имаш предвид? — попита въодушевено Майлс.
— Ако си спомням добре, с теб току-що видяхме една грозна вещица с изгнили зъби и дебел задник.
Майлс се ухили доволно.
— На задната стълба наистина стоеше една такава старица, така че няма да ни се налага да лъжем. Милият ни брат няма да узнае цялата истина и толкоз.
Двамата се потупаха заговорнически по раменете и продължиха пътя си.
Все още беше ранна сутрин, когато Джудит, следвана от слугините си, слезе в голямата зала на втория етаж.
По стените на грамадното помещение висяха скъпоценни гоблени. От вратата до отсрещния край на залата беше прострян истински килим от розови листа и лилии. Джудит щеше да мине по него след връщането си от църквата — като омъжена жена.
Мод вървеше след господарката си, за да носи края на подплатената с хермелин наметка. Джудит спря за миг на прага, после решително излезе навън. Пое дълбоко дъх и продължи пътя си.
Когато се озова под ярките лъчи на слънцето, тя затвори за миг очи, ослепена от блясъка на пролетния ден. След малко ги отвори и видя колко много хора бяха дошли, за да присъстват на сватбата й.
Ликуващите викове на множеството я смутиха. Не беше очаквала това. Ала красотата на младата булка въодушевяваше присъстващите.
Джудит се усмихна и кимна с достойнство на високопоставените гости, после махна приятелски с ръка на търговците и селяните, на ратаите и слугините. Пътят към църквата приличаше на процесия и имаше за цел да покаже на всички богатството и високото положение на граф Робърт Рейвдаун.
По-късно баща й щеше да разказва с видимо задоволство колко много графове, барони и рицари бяха дошли да почетат с присъствието си сватбата на дъщеря му.
Начело на процесията вървяха свирачите, които с мъка си пробиваха път. Робърт Рейвдаун посрещна тържествено дъщеря си, прегърна я и я качи на великолепен бял жребец. Лицето му грееше в доволна усмивка. Нямаше по-красива девойка от дъщеря му.
Джудит трябваше да язди с дамско седло и се чувстваше доста неудобно, но с нищо не се издаваше. Тя оправи диплите на роклята си и отново се усмихна на присъстващите.
Майка й яздеше след нея, а от двете й страни бяха Рейн и Майлс Аскот. Останалите гости се подредиха според ранга си в процесията.
Музикантите засвириха и шествието потегли бавно и тържествено. Робърт Рейвдаун стискаше здраво юздите на белия жребец и вървеше с отмерени крачки.
Джудит усещаше как безпокойството й се засилва. Мисълта за бъдещия съпруг разкъсваше сърцето й.
Тя седеше на седлото гордо изправена. Погледът й беше устремен към вратата на църквата, пред която бяха застанали две фигури. Свещеникът и мъжът, за когото щяха да я венчаят само след минути.
Гевин не усещаше и най-малко любопитство. Дори напротив. Той се страхуваше от бъдещата си съпруга. Братята му бяха му разказали как изглежда и той очакваше да види пред себе си грозна и дебела мома, на всичкото отгоре доста глупава.
Той се опитваше да не гледа в посоката, от която идваше процесията. Много скоро обаче ликуващите викове на множеството и музиката го изтръгнаха от нерадостните мисли. Нещо не е наред, каза си той и бързо извърна глава.
Процесията беше съвсем близо до църквата. Гевин впи поглед в момичето на белия кон. Видя блестящата кестенява коса и смаяно се запита коя ли е тази красавица. Господи, та това беше булката!
Младото момиче приличаше на богиня, току-що събудила се за живот. Гевин зяпна от учудване. След миг на лицето му изгря усмивка. Рейн го беше излъгал!
Гевин беше толкова облекчен и щастлив, че не усети как се раздвижи. Старата традиция изискваше младоженецът да чака пред вратата на църквата, докато бащата на невестата я свали от седлото и я отведе нагоре по стълбите, за да я предаде на бъдещия съпруг.
Но Гевин искаше да види момичето отблизо. Без да чува въодушевените викове и дръзките пожелания на множеството, той бутна настрана тъста си и протегна ръце. Пръстите му се сключиха около тънката талия на Джудит и без усилие я вдигнаха от седлото.
Отблизо невестата му беше още по-прекрасна. Гевин видя розови устенца, кожа от мляко и кръв, мека като коприна. И едва сдържа вика си, когато се вгледа в очите й.
Той й се усмихна щастливо и тя отговори на усмивката му. Между устните й проблеснаха бели зъбки, по-красиви от перли.
Дивото ликуване на тълпата върна Гевин в действителността. Той сложи Джудит на земята и й подаде ръка. Пръстите му се сключиха около крехката й китка, сякаш искаха да й попречат да избяга.
Зрителите бяха въодушевени от поведението му и изразиха радостта си с бурни викове. Робърт Рейвдаун, който отначало се ядоса на безцеремонността на зетя си, сега се усмихна доволно.