Венчавката се извърши пред вратата на църквата. Всички трябваше да видят какво става. Свещеникът попита Гевин дали иска да вземе за жена Джудит Рейвдаун.
Гевин погледна за миг момичето до себе си и жадно вдъхна аромата на блестящата кестенява коса.
— Да, искам — отговори високо и ясно той.
След това свещеникът попита Джудит, която спокойно беше издържала погледа на бъдещия си съпруг. Тя бе очаквала да види младеж, а сега до нея стоеше мъж, висок и силен като приказен герой, с тъмна коса, широки рамене, облечен изцяло в сиво. На колана му висеше меч в блестяща ножница. Дръжката му беше украсена със скъпоценни камъни.
Под погледа на Гевин тя усети как по гърба й се разлива сладостна топлина. Беше толкова вдълбочена в гледане, че свещеникът трябваше да повтори въпроса си.
Джудит разтърси глава и бузите й пламнаха. От устните й се отрони тихо „Да“. Тя наистина искаше да стане съпруга на Гевин Аскот.
Двамата размениха пръстените си и се заклеха да се обичат, да се почитат и да си бъдат верни до края на живота си.
Джудит беше опиянена от щастие и не забелязваше нищо около себе си.
Някой бутна в ръцете им кошници със сребърни монети и двамата започнаха да загребват с шепи и да ги хвърлят към тълпата. После тръгнаха след свещеника към потъналата в сумрак църква.
Гевин и Джудит заеха почетните места и месата започна. Докато свещеникът произнасяше тържествените молитви, двамата непрекъснато се поглеждаха скришом.
Гостите наблюдаваха доброжелателно младата двойка и всички бяха сигурни, че им предстои дълъг и щастлив живот.
Само една личност не се радваше на младоженците. Лилиан Валенс седеше до бъдещия си съпруг и сърцето й се разкъсваше от омраза. Едмънд Чатауърт беше дебел, ленив мъж. Пълна противоположност на стегнатия, силен Гевин. Тя не можеше да си представи как ще го допусне в леглото си… Няма да позволя на Гевин да ме забрави, закле се ядно Лилиан. Тази малка вещица с червени коси няма да ми го отнеме.
Като видя как Гевин взе ръцете на жена си и ги целуна, тя стисна юмруци в безпомощна ярост. Тази нахалница дори не се изчерви!
Лилиан не се досещаше, че някой може да види гнева й. Ала Рейн не я изпускаше от очи и разбираше много добре какво става в сърцето й.
Той знаеше, че тази малка мръсница има власт над Гевин. Засега големият му брат беше омаян от красотата на жена си. Но какво ли щеше да стане, когато Лилиан отново се изпречеше на пътя му?
Рейн неспокойно местеше поглед между Джудит и Лилиан. Човек може да се възхищава на Лилиан, но няма как да не се влюби в Джудит, заключи облекчено той.
ПЕТА ГЛАВА
Когато най-после дойде краят на дългата сватбена меса, Гевин улови ръката на невестата си и я поведе по стълбичката към олтара. Двамата коленичиха, за да приемат благословията.
След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.
Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.
Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.
— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.
— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.
За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.
Очите на Гевин заблестяха.
— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.
Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.
Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.
Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.
— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.