Двамата изкачиха един нисък хълм и се загледаха към шатрите. Гевин изчака Джудит да седне и да подреди полите си и стисна здраво ръката й. После се изтегна до нея и подпря глава на ръката си.
Джудит беше объркана. Никога не бе оставала насаме с мъж. По тялото й пълзяха предателски тръпки.
— Студено ли ти е? — попита загрижено Гевин, изправи се бързо и я погледна изпитателно. Ала Джудит поклати глава. — Надявам се, че не се разсърди, дето те изведох така внезапно. Или смяташ, че съм недодялан селяк и не знам как трябва да се държа? Като се сетя какво направих пред църквата, а сега и това… Само че гостите вдигаха дяволски шум, а и исках да остана за малко сам с теб.
— Аз също исках да остана сама с теб — отвърна откровено Джудит и се обърна към него.
Гевин взе предпазливо една от къдриците й и я нави около пръста си.
— Бях много изненадан, като те видях. Бяха ми казали, че си грозна.
— Кой ти го каза? — Джудит не изглеждаше учудена.
— Ами… хората смятат, че щом едно момиче е определено да иде в манастир, със сигурност е грозно. А и баща ти те държеше скрита…
— Мисля, че беше по-скоро обратното — аз трябваше да остана скрита от него. — Джудит се смути. Не биваше да му разкрива сърцето си. Ала Гевин вече си беше изградил представа за баща й. Рейвдаун беше човек, който тъпчеше безмилостно слабите и се кланяше угоднически на по-силните от него. Той погледна в красивите очи на жена си и се усмихна.
— Ти не ме разочарова. Ни най-малко. Ти си много повече, отколкото може да очаква един мъж.
Джудит си припомни целувката, която бяха разменили в църквата. Как ли щеше да я целува, когато останеха сами? Тя не знаеше много за онова, което ставаше между мъжете и жените.
Гевин видя как погледът й се впи в устните му и задиша тежко. Знаеше, че им остават още много часове, преди да се оттеглят в брачните покои. И не искаше да започва нещо, което не можеше да довърши.
— Трябва да се връщаме — проговори рязко той. — Сигурно вече са тръгнали да ни търсят.
Изправи се и й помогна да стане. За миг я притисна до себе си и вдъхна дълбоко уханието на косата й. Изпитваше диво желание да зарови глава в гъстите й къдрици. Точно в този момент Джудит вдигна глава и го погледна с усмивка.
Само след секунда той я притискаше в обятията си и я целуваше с луда страст. Коравите му устни се впиха в розовите й устенца. Малкото си знания за отношенията между мъжете и жените Джудит бе почерпила от слугините. Младите жени обичаха да говорят за любовните си приключения.
Тя не реагира на целувката като добре възпитана девойка от високопоставено семейство, а се поддаде на чувствата, които я изпълваха.
Под натиска на устата му устните й се отвориха и тя се притисна към коравите му гърди. Той беше толкова голям и силен. Мускулите му бяха като скала, бедрата му сякаш бяха излети от желязо. Беше прекрасно да е толкова близо до него. Миризмата на кожа я замайваше.
Изведнъж Гевин се откъсна от прегръдката и я погледна сърдито.
— Ти май разбираш доста от целувки — проговори задъхано той. — Често ли си го правила?
Джудит беше изцяло отдадена на новите за нея чувства и не забеляза острите нотки в гласа му.
— Никога не съм целувала мъж. Слугините ми разказваха, че е хубаво да се целуваш, но не знаех нищо повече.
Гевин я погледна смаяно. Веднага разбра, че тя му е казала истината.
— Да тръгваме. Дано само слънцето залезе по-скоро…
Бузите на Джудит пламтяха, но тя го последва, без да каже дума. Двамата вървяха бавно към отворената врата на замъка. Гевин беше толкова потънал в мислите си, че сякаш беше забравил присъствието й.
Тъй като беше свел глава, Гевин не видя мъжа, който ги чакаше пред вратата. Джудит позна отдалеч баща си, а като видя гневните искри в очите му, стисна здраво зъби и събра цялата си смелост.
— Уличница! — изсъска вбесено Робърт Рейвдаун. — Хукна след този мъж като разгонена кучка. Сега цяла Англия ще ми се смее! — Той вдигна ръка и я зашлеви през лицето.
Тази сцена беше толкова неочаквана за Гевин, че той не успя да реагира веднага. Дори за миг не бе помислил, че бащата може да удари дъщеря си. Ала бързо се отърси от вцепенението си и юмрукът му улучи брадичката на Рейвдаун с такава сила, че го изпрати на земята.
Джудит се взря слисано в мъжа си. Очите му тъмнееха от гняв, устните му се опънаха в тънка линия.
— Ако още веднъж посмееш да я удариш, ще те убия! — проговори ледено Гевин. — Никой не смее да се отнася така с моята собственост.
Той направи крачка към падналия Рейвдаун и стисна ръка в юмрук.
— Моля те, не го удряй повече! — помоли с треперещ глас Джудит. — Отговори на плесницата, а и аз съм добре.