Гевин застина на мястото си. Рейвдаун погледна мрачно дъщеря си, после отмести очи към зет си и в очите му блесна страх. Без да каже дума, той се надигна и се отдалечи.
Джудит подръпна Гевин за ръкава.
— Не искам баща ми да ни развали този прекрасен ден. Той смята, че всички спорове се разрешават с юмруци и шамари — опита се да обясни тя.
Мислите се надпреварваха в главата й. Тя познаваше твърде малко мъже и за всички тях беше съвсем естествено бащата да наказва дъщеря си винаги когато сметне за нужно. Макар че за Гевин тази женитба беше преди всичко възможност да заздрави финансовото си положение, в поведението му преди малко имаше нещо, което й вдъхна чувство за сигурност и любов.
— Дай да те разгледам. — Гевин отчаяно се опитваше да обуздае буйния си темперамент. Пръстът му нежно се плъзна по устните й, за да се убеди, че не са наранени от удара.
При това докосване коленете на Джудит омекнаха. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и помилва белега на брадичката му. Погледите им се намериха и останаха слети. Двамата не знаеха колко време са стояли така, всеки потънал в очите на другия.
— Трябва да се прибираме — проговори най-после Гевин и взе ръката на Джудит.
Бяха отсъствали по-дълго, отколкото мислеха. Масите бяха раздигнати. Залата беше разчистена и оркестърът вече свиреше за танц.
— Гевин! — извика някой. — Ти ще я имаш цял живот. Трябва ли и днес да ни лишаваш от компанията й?
Джудит се вкопчи в лакътя на мъжа си, но веселите танцьори я издърпаха далече от него. Тя прихвана грациозно полите си и се завъртя в бързия ритъм, стараейки се да не го изпуска от очи.
Тих мъжки смях я изтръгна от мечтанията.
— Сестричке — проговори укорно Рейн, — няма ли да ме удостоиш поне с един поглед?
Джудит вдигна глава към него и му се усмихна с обич. В следващия момент две силни ръце я вдигнаха във въздуха и устремно я завъртяха.
— Нима наистина мислиш, че не мога да оценя един толкова красив мъж? — попита кокетно тя, когато отново стъпи на земята.
— Чудесен отговор. Ала брат ми е единственият, който кара очите ти да блестят. Тогава стават наистина златни.
Джудит откри Гевин, който танцуваше с красива млада жена, облечена в зелено и пурпурно кадифе. Тя беше сложила ръце на гърдите му и този жест издаваше толкова интимност…
— Къде изчезна усмивката ти? — попита тихо Рейн и проследи погледа й.
— Намираш ли я красива? — прошепна глухо Джудит.
Рейн едва успя да потисне напиращия в гърдите му смях.
— Красива ли? Тя е само една малка кафява мишка и Гевин със сигурност не я забелязва. Ела, стига сме танцували. По-добре да си вземем малко ябълково вино. — Той й предложи ръката си и я отведе в отсрещния ъгъл на залата — далече от Гевин.
Джудит стоеше мълчаливо до девера си и наблюдаваше Гевин и жената. Всеки път, когато танцуващите се докосваха, остра болка пронизваше гърдите й. Рейн, който се задълбочи в разговор с някакъв непознат мъж, не забеляза как снаха му остави чашата си и излезе от залата.
Зад голямата къща имаше малка градина, обградена с висока каменна стена. Винаги когато искаше да остане сама, Джудит отиваше там.
Гледката на Гевин и непознатото момиче не излизаше от ума й. Джудит не можа да я прогони, колкото и да се мъчеше, и безпомощно сведе глава.
Защо се беше разтревожила толкова? Та тя го познаваше само от няколко часа!
Джудит приседна на каменната пейка, скрита зад гъстите храсти. Ревност ли е това? — запита се безпомощно тя. Тези чувства й бяха чужди. Всичко, което знаеше, беше, че не иска мъжът й да поглежда други жени, камо ли пък да ги държи в прегръдките си.
— Знаех, че ще те намеря тук.
Джудит вдигна стреснато глава, но когато позна майка си, се усмихна облекчено. Хелън приседна до дъщеря си и я погледна изпитателно.
— Нещо не е наред ли? Той сигурно се е държал зле с теб…
— Гевин ли? — Джудит произнесе името с такава нежност, че се изненада от себе си. — Напротив. Той е много мил с мен.
Изразът в очите на дъщерята не хареса на Хелън. И с нея беше станало така. Само че радостният блясък угасна много скоро.
Тя обхвана с ръка крехките рамене на единственото си дете и едва не извика от болка. Ръката й заздравяваше бавно.
— Чуй ме добре, мила. Много отдавна исках да говоря с теб, но отлагах, защото се надявах да предотвратя този нещастен брак. Надеждите ми бяха напразни. Искам да ти дам един съвет и се надявам никога да не го забравиш. Не се доверявай на мъжете.
Джудит усети потребност да защити съпруга си.
— Гевин е почтен човек. И е много мил с мен — повтори упорито тя.
Хелън кимна мрачно и отпусна ръце в скута си.