Гевин се отдръпна назад, сякаш го беше ударила. Ала много скоро гневът заглуши всички останали чувства. Той сграбчи Джудит за косата и я дръпна към себе си.
— Аз винаги вземам онова, което желая! И ти ще ми бъдеш благодарна, че те взех! — Той я блъсна на земята и гневно заповяда: — Стани и се подготви да станеш моя жена!
— Мразя те! — изсъска вбесено Джудит.
— Това не ме интересува. Аз също не изпитвам особено добри чувства към теб.
Двамата се гледаха студено. Джудит остана седнала на земята, докато дойдоха жените, изпратени да я подготвят за нощта.
ШЕСТА ГЛАВА
За младоженците беше подредено особено помещение. Огромното легло и камината почти го запълваха. Върху леглото беше опъната покривка от сива катерича кожа, обшита с червена коприна. Постелята беше посипана с розови листенца.
Слугините на Джудит и някои от съпругите на гостите помогнаха на младоженката да се съблече. Когато остана гола, те отметнаха завивката и я настаниха в леглото.
Тя не усещаше почти нищо от онова, което ставаше около нея. Преживяното в градината не излизаше от ума й. Срещата с Лилиан я изтръгна от висините на щастието и я хвърли в черната бездна на действителността. Майка й беше права. Мъжете не заслужаваха доверие.
Жените се смееха и се шегуваха с мълчанието й. Само Хелън усещаше, че зад поведението на дъщеря й се крие нещо повече от плахост и нервност. Тя се проклинаше за безпомощността си и се молеше на Бога да има милост към единственото й дете.
— Ти си щастливка — заговори весело една възрастна дама. — Когато се ожених за първи път, съпругът ми беше по-стар от баща ми. Сватбената нощ беше ужасно разочарование.
Мод се изкиска сподавено.
— Нашата господарка няма да се разочарова от лорд Гевин.
— О, може би ще има нужда от помощ. Готова съм да остана тук — предложи се една млада гостенка.
Джудит не чуваше нищо. Тя виждаше Лилиан в обятията на съпруга си и го чуваше да шепне нежни думи. Слугините вдигнаха завивката до брадичката й и разресаха косата й така, че да се разпилее по възглавниците.
Зад тежката дъбова врата се чу шум. Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.
Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.
Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.
— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.
Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.
— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.
Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.
Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.
Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.
Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.
— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.
Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.
Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.
— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.
Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.
— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши протеста й с устата си.