Задоволена от бързата, луда страст, Лилиан се изтръгна от прегръдката на Джослин. Той винаги предусещаше желанията на дамите и се съобразяваше с тях. Никога досега не беше срещал жена, която след любовния акт не желае да бъде прегърната. Без да каже дума, той събра дрехите си и набързо се облече.
— След един месец ще се омъжа — проговори дрезгаво Лилиан. — Ела в замъка на съпруга ми.
Джослин се поклони мълчаливо. И двамата знаеха, че отново ще се срещнат. Докато слизаше по стълбите, той се питаше колко ли други мъже са поканени там.
Игрив слънчев лъч падна върху нослето на Джудит и я погъделичка, за да я събуди. Още сънена, тя изтри лице и понечи да се обърне настрана. Ала нещо й попречи.
Тя отвори стреснато очи и погледна чуждия балдахин над леглото. В следващия миг си припомни станалото през нощта и лицето й пламна. По тялото й се разляха предателски тръпки.
Тя обърна глава и разгледа внимателно спящия си съпруг. Лицето му беше спокойно и невероятно нежно. Погледът и се плъзна към могъщите му гърди, към силните ръце и плоския корем. Онова, което видя после, съвсем не й се стори толкова грамадно и силно, като през нощта. Тя наблюдаваше съсредоточено члена му и когато той внезапно набъбна, извика изненадано.
Джудит пое тежко дъх и вдигна лице към Гевин. Той се беше събудил и я наблюдаваше. Това не беше отпуснатият, спокойно спящ мъж. В сивите му очи пламтеше дива страст.
Джудит се опита да му обърне гръб, но напразно. Дългата й коса я правеше пленница. Рамото му я притискаше във възглавницата. Най-лошото обаче беше, че тя всъщност не желаеше да бяга. Припомни си как изкрещя в лицето му омразата си, но си припомни и сладостните чувства по време на любовното им съединение.
— Джудит — прошепна меко Гевин. Гласът му беше толкова нежен, че Джудит едва не избухна в сълзи.
Устните му помилваха бузата й и тя не направи нов опит да се съпротивлява. Когато устата му се плъзна по шията й, тя въздъхна доволно и затвори очи.
Гевин се засмя щастливо и намери устните й. Очите му бяха замъглени от страст, целувката му разля огън по вените й. Дъхът й се ускори до непоносимост.
Когато мъжът внезапно освободи устните й и сведе глава към розовите зърна на гърдите й, Джудит застена от наслада. Стресната от мощта на това чувство, тя се опита да върне главата му към лицето си. Ала Гевин само се засмя и продължи да милва с език и зъби коравите червени зърна.
Джудит мяташе глава насам-натам и стенеше задавено. Когато повярва, че не може да издържи повече, Гевин се надигна и легна върху нея. Започна да милва бедрата й и усети треперенето им. Проникна устремно в нея и тя извика от наслада.
Без да се срамува от усещанията си, Джудит го обгърна с ръце и крака и се нагоди към ритъма на тласъците си. Двамата се понесоха към върха на насладата и затрепериха от екстаз.
Тежкото тяло на Гевин притискаше болезнено Джудит и тя едва дишаше. В момента това й беше безразлично. Чувстваше се толкова щастлива и удовлетворена, че й се искаше да умре. Беше преживяла небесните наслади на земята.
Скоро се появиха Джоан и Мод, за да й помогнат в обличането. И двете изгледаха доволно разхвърляното легло и кървавите петна по чаршафите.
Докато двете момичета помагаха на младата господарка да направи утринния си тоалет, Гевин остана в леглото, без да изпуска нито едно движение на съпругата си.
Джудит нямаше смелост да погледне към него. Беше разтърсена до дън душа. Тя мразеше този мъж. Той я беше обидил, беше засегнал достойнството й и въпреки това тя се разтапяше като сняг на слънце под докосванията му.
Беше дала клетва пред него и пред Бога, че никога няма да му се отдаде доброволно. И въпреки това той бе получил много повече от онова, което беше готова да му даде.
Тя седеше пред огледалото и се взираше мрачно в образа си. Изобщо не забеляза как Мод и Джоан й облякоха тънка ленена риза и роклята от тъмнозелено кадифе, обшита със златни конци. Полата беше разтворена отпред и разкриваше разкошната копринена фуста. Корсажът беше тесен и прилепваше плътно до талията, ръкавите бяха широки на раменете и съвсем тесни на китките. Те също бяха обшити с коприна.
— Заповядайте, господарке! — Мод й подаде плоска кутия. Джудит погледна изненадано камериерката си и вдигна капачето. Върху черно копринено кадифе беше положена прекрасна златна огърлица, на която висяха равни по големина смарагди, искрящи като дъждовни капчици.
— Прекрасна е — прошепна възхитено Джудит. — Откъде мама е намерила…
— Това е сватбеният подарък на съпруга ви — обясни Мод и очите й светнаха развеселено.
Джудит усети горящия поглед на Гевин в гърба си. Обърна се и го погледна в очите. Сърцето й биеше в гърлото, но лицето й беше безизразно.