Сега трябваше да му се поклони. И тя успя, макар че коленете й трепереха. Никога не беше виждала по-красив мъж.
— Благодаря ви, повелителю мой.
Брадичката на Гевин се изостри. В очите на жена му имаше студенина. Какво й ставаше?
Джудит се обърна отново към Мод и Джоан. Момичетата закопчаха роклята на гърба, сплетоха косата й на дебели плитки и ги вдигнаха като корона на главата.
Двете едва бяха свършили, когато Гевин рязко им заповяда да излязат от стаята. Джудит не го поглеждаше. Остана до прозореца, загледана навън, докато той се миеше и бръснеше. Ала когато той застана пред нея в тъмнокафяв панталон и жакет, украсен със златни ширити, сърцето й отново заби като лудо. Той й предложи тържествено ръка и я поведе към залата, където отдавна ги чакаха гостите.
СЕДМА ГЛАВА
Полята край Рейвдаун Манър се огласяха от весели викове. Навсякъде цареше трескава суетня. Във въздуха се усещаше напрежение. Пред палатките и балдахините се развяваха пъстри знамена. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи.
Ярките цветове искряха на слънцето. Децата тичаха между сергиите на търговците, които хвалеха на висок глас стоките си. Те продаваха всичко, от плодове до свещени реликви.
Мястото, определено за турнира, беше оградено с дървени колове. Тук беше площадката за участниците и конете им. Покрай оградата се тълпяха любопитни.
За зрителите бяха издигнати трибуни, по които бяха подредени тапицирани пейки, украсени с флаговете на съответното семейство.
Рицарите бяха облекли броните си много преди началото на състезанията. По оръжията, които носеха, личеше дали са бедни или богати. Някои брони тежаха повече от сто фунта. Шлемовете бяха украсени с пера, боядисани в цвета на рицаря.
Джудит, която бавно крачеше под ръка с Гевин към арената на турнира, беше объркана от шума и царящия наоколо хаос. Тя беше живяла уединено с майка си и днес за първи път щеше да присъства на рицарски турнир.
Гевин мислеше за друго. Тази нощ бе преживял нещо съвсем ново. Никоя жена не беше събуждала в сърцето му такива пламенни чувства като Джудит. Даже срещите му с Лилиан не го удовлетворяваха напълно. Той не беше влюбен в жената, за която се бе оженил. Разговорите с нея често избиваха в караници. Тя не преставаше да го гневи с дързостите си. Ала никога не беше преживявал такава освободена от задръжки страст като нейната.
Джудит видя Рейн и се усмихна. Рицарят беше вече в пълно въоръжение. По тъмната стомана блестяха мънички златни лилии. Той носеше шлема си под мишница и се движеше така, сякаш не усещаше тежката броня.
Без да съзнава какво прави, Джудит пусна ръката на мъжа си и се втурна към по-младия му брат. Лицето на Рейн засия.
— Здравей, скъпа снахичке! Красотата ти ослепява всички мъже. Сияеш като звезда!
Джудит прие с благодарност комплиментите.
— А ти правиш деня по-светъл. Ще участваш ли в турнира? — Тя махна с ръка към арената.
— Не само аз, Майлс също ще участва.
Без да забелязват мрачната физиономия на Гевин, двамата продължиха пътя си, разговаряйки весело.
— Какво означават тези панделки, които мъжете връзват на копията си? — попита любопитно Джудит.
— Дамата показва благосклонността си към рицаря, като му дава панделка в своя цвят. Ние го наричаме залог.
— Тогава и аз ще ти подаря панделка — засмя се щастливо Джудит.
Рейн я погледна с благодарност и веднага коленичи. Бронята му заскърца тревожно.
— Това е голяма чест за мен.
Джудит свали тънкото було от главата си и развърза една от златните панделки, с които бяха стегнати плитките й. Очевидно слугините й знаеха, че ще й се наложи да се раздели с тях.
Тя завърза панделката на ръката на Рейн и той я погледна с блеснали очи. Едва беше свършила, когато Майлс се втурна забързано към тях и също коленичи пред снаха си.
— Не е редно да предпочетеш единия брат пред другия — проговори нежно той и отново я погледна по начин, който я правеше нервна и несигурна.
Джудит така и не бе успяла да разгадае погледите му. Ала днес вече не беше девица, а младоженка, преживяла първата си брачна нощ. Погледът на Майлс я накара да се изчерви. Тя сведе глава, за да скрие пламналото си лице, и бързо завърза панделката на ръката му.
Рейн не пропусна да забележи изчервяването й. Той се засмя гръмогласно и смушка брат си.
— Внимавай какво правиш, Майлс. Брат ми ще ни разкъса с поглед.
Гевин изпухтя презрително.
— Не ви ли омръзна да се правите на глупаци! Има достатъчно други жени. Вървете и си потърсете друг обект, пред когото да се пъчите с достойнствата си.